Решение № 395 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2009 г.

Решение № 395 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 164 от 16.02.2010 г., по касационна жалба на "С" А., представлявана от адв. Хр. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 70 от 07.04.2009 г., постановено по гр. д. № 63/2009 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 584/29.10.2008 г. по гр. д. № 8/2008 г. на Районен съд гр. П., с което е признато за незаконно уволнението на И. С. Б. от гр. П., извършено със заповед № 103/22.11.2007 г. на упълномощените представители на "С" А., гр. П., с която на осн. чл. 190, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 126, т. 8, във вр. чл. 188, т. 3 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 22.11.2007 г. и уволнението е отменено, И. С. Б. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и "С" А. е осъдена да му заплати сума в размер на 7 322,04 лв., дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както и сума в размер на 441,08 лв. неоснователно удържано обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ за срока на предизвестие, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на иска 04.01.2008 г. до окончателното им изплащане. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос дали при преценка законността на уволнението съдът следва да съобразява какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно уволнение с оглед посочената в заповедта законова квалификация на нарушението или следва да го извежда от посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, както и по процесуалноправния въпрос дали съдът следва да разглежда спора по същество, когато в уволнителната заповед подробно е посочено дисциплинарното нарушение / фактът, представляващ уволнителното основание/, което според съда не може да се съотнесе към посочената правна квалификация като разпоредба от КТ . Прието е, че с въззивното решение, първият въпрос е решен в противоречие с цитираната незадължителна практика на ВКС, а вторият е от значение за точното приложение за закона и за развитие на правото, поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. / С оглед задължителното тълкуване, дадено в т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, решенията на ВКС постановени по ГПК (отм.) попадат в т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК поради което при противоречие на въззивното решение с решения на ВКС, представляващи незадължителна практика, следва да се приеме, че касационното обжалване е допуснато на това основание, а не на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както е посочено в определението по чл. 288 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение / касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК/ . Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявените искове за да бъдат отхвърлени . Ответникът по касация И. С. Б. чрез адв. М оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. В отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, следва да се посочи, че при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. При противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства. В тези случаи заповедта не е лишена от мотиви, поради това не може да бъде отменяна на формално основание като постановена в противоречие с чл. 195 КТ и спорът относно нейната законосъобразност, следва да се разгледа по същество. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице немотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение, доколкото е има разминаване между мотивите на заповедта и законовия текст на наложеното дисциплинарно наказание. С оглед на това е приел, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ и само на това основание е отменил заповедта като незаконосъобразна без да разглежда спора по същество. Предвид казаното вече, тези изводи на съда са неправилни и не могат да бъдат споделени . Производството по делото е образувано по искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 и на осн. 272, ал. 1 във вр. чл. 221, ал. 2 КТ, предявени от И. С. Б. срещу "С" А., гр. Перник за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение № 103/22.11.2007 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "механошлосер, окомплектовчик валци, оксиженист, електроженист" в Л. цех, за заплащане на обезщетение в размер на 7 322,04 лв., за претърпени вреди в резултат на незаконното уволнение за периода от 22.11.2007 г. до 22.05.2008 г. и за заплащане на сума в размер на 1000 лв. - неоснователно удържано обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ за срока на предизвестие. По делото не се спори, че преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е поискал и получил обяснения от работника във връзка с вменяваното му дисциплинарно нарушение, поради което императивната разпоредба на чл. 193 КТ е спазена. В заповедта е посочен нарушителят, нарушението като същото е описано като фактически обстоятелства, както и кога е извършено. Извършването на визираното в заповедта нарушение, а именно натоварване в товарен автомобил на 21 броя бронзови втулки и 21 броя сауници от Л. цех с цел кражба, се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства: докладна записка на началник охраната на завода А. Х. с дата 13.11.2007 г., дадените от него свидетелски показания, както и от показанията на св. Р, и С. А. С. - шофьори на камиона, с който са изнесени материалите, С. К. К. - началник смяна в охранителната фирма, извършените очни ставки от първоинстанционния съд . Същевременно посочените от ищеца Б. свидетели не опровергават другите събрани по делото доказателства, които дават подробна, конкретна и непротиворечива информация относно деянието. При тези данни нарушението следва да се приеме за доказано. От субективна страна същото е умишлено нарушение на трудовата дисциплина и се квалифицира като злоупотреба с доверието на предприятието /чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1-во КТ./ В заповедта е посочена друга правна квалификация на деянието - по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ във връзка с чл. 128 КТ като това само по себе си и в контекста на казаното вече, не опорочава заповедта. Уволненият работник не проявява критичност към извършеното нарушение. Нарушението е тежко и съответства на тежестта на наложеното наказание. Предвид изложеното заповедта, с което е наложено е законосъобразна. Доколкото въззивният съд е стигнал до други правни изводи, постановеното от него въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново решение, с което предявеният иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ бъде отхвърлен. Доколкото останалите искове са обусловени от изхода на спора по иска за отмяна на уволнението, те също подлежат на отхвърляне. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора И. С. Б. следва да бъде осъден да заплати на "С" А., гр. П. направените пред трите инстанции разноски в размер на 865 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.