Определение № 2697 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 972/2026 г.

Производството по делото е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Х. Х. К., чрез адв. Вулджев, срещу Определение № 9672/05.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1472/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Писмо-отказ изх. № 25П-4997/13.06.2025 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Пловдив. Иска се отмяна на определението поради противоречието му с процесуалния и материалния закон. Оспорва се изводът на съда за идентичност между предмета на първоинстанционното производство с този по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив. В тази връзка се твърди, че посоченото предходно дело е образувано по оспорване на различен административен акт – Писмо изх. № 24ЧСИ-2424/08.01.2025 г. на директора на дирекция МДТ при Община Пловдив. Излагат се доводи, че Писмо изх. № 25П-4997/13.06.2025 г., оспорено в процесното съдебно производство, представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Ответникът - директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, чрез юрк. Бръшкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Х. Х. К. против Писмо изх. № 25П-4997/13.06.2025 г. на директора на дирекция МДТ при Община Пловдив, издадено в отговор на молба вх. № 25П-4997/22.05.2025 г. от К. до административния орган за отписване на задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, установени с Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 1262-1/10.05.2024 г., на основание изтекла погасителна давност. С писмото лицето е уведомено, че публичните вземания, установени с влезлия в сила АУЗД, са възложени за събиране на частен съдебен изпълнител и е образувано изп. дело № 545/2024 г. Относно задълженията за ДНИ, ТБО и лихви за просрочие за 2014 г., К. е уведомена, че същите са отписани служебно от органа по приходите и са маркирани като „отписани по давност“. По отношение на останалите публични вземания е посочено, че защитата срещу принудителното производство, образувано по реда на ГПК, е искова и следва да бъде реализирана по реда на чл. 439 ГПК. Административният съд е установил, че по жалба на Х. К. срещу Писмо изх. № 24 ЧСИ - 2424/08.01.2025 г. от директор дирекция МТД при Община Пловдив до ЧСИ М. Обретенова, peг. № 758 КЧСИ, с което дирекция МТД, в качеството на взискател, е заявила желание изпълнителното дело да бъде продължено, като се извърши цялостно проучване на имуществото на длъжника и електронна справка от регистъра на БНБ, е било образувано адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив. С влязло в сила Определение № 3146/03.04.2025 г. е оставена без разглеждане жалбата на К. срещу оспореното писмо и производството по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив е прекратено. При тези фактически установявания съдът е формирал извод за наличие на идентичност между предмета на оспорване и страните в производствата по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив и по разглежданото адм. дело № 1472/25 г. по описа на същия съд. Прието е, че наличието на влязло в сила прекратително определение за недопустимост на жалбата поради хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК се явява процесуална пречка по смисъла на чл. 159, т. 6 АПК за водене на ново дело със същия предмет. Определението е неправилно. С чл. 159, т. 6 АПК като основание за недопустимост на жалбата е предвидено наличието на влязло в сила съдебно решение по оспорването. За да е приложима посочената разпоредба е необходимо оспорванията да са идентични както по предмета си, така и по страните. В разглеждания случай е налице тъждественост по отношение на страните по адм. дело № 475/2025 г. и по адм. дело № 1472/25 г., и двете по описа на Административен съд Пловдив. Не е идентичен обаче предметът на оспорване, както основателно възразява частният жалбоподател. С влязлото в сила Определение № 3146/03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 475/2025 г., е отречено правото на оспорване на Писмо изх. № 24 ЧСИ - 2424/08.01.2025 г. от директор дирекция МТД при Община Пловдив до ЧСИ М. Обретенова. Процесното съдебно производство /адм. дело № 1472/25 г./ е образувано по жалба на К. срещу различно писмено волеизявление на директор дирекция МТД при Община Пловдив - Писмо изх. № 25П-4997/13.06.2025 г., адресирано до жалбоподателката. Следователно, не е налице идентичност по отношение на предмета на оспорване. Обстоятелството, че двете писма имат сходно съдържание не може да обоснове приложение на чл. 159, т.6 АПК, тъй като не изпълва хипотезата на нормата. По гореизложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия по жалбата на Х. Х. К. против Писмо изх. № 25П-4997/13.06.2025 г. на директора на дирекция МДТ при Община Пловдив, като преценката за допустимост на оспорването следва да се извърши съобразно основанията по чл. 159, т. 1 – т. 5, т. 7, т. 8 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,