Определение № 2126 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена отН. Г. В. от [населено място], общ. Самоков, срещу определение № 1508 от 02.12.2024 г. на Административен съд – София- област (АССО), постановено по административно дело № 1192 от 2024 г., с което е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК жалбата на В. срещу писмо изх. № ОСК24-ГР94-2043-1/17.09.2024г. на кмета на община Самоков и е прекратено производството по делото. С доводи за неправилност на съдебния акт се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по първоначално подадената жалба. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба – кметът на Община Самоков, оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, по реда на чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК против подлежащ на оспорване акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: От фактическа страна, съобразно документите, съдържащи се в преписката, се установява, че жалбоподателката е подала до кмета на Община Самоков "паметна записка" с вх. № ОСК24-ГР94-2043/02.09.2024г., в която е изложила оплаквания от действия по фактическо ползване и развиване на незаконна дейност в съседен на нейния имот- общинска собственост. По повод подадената "паметна записка" е осъществена проверка от двама старши експерти от отдел "Икономика и търговска дейност" при общината, за която е съставен констативен протокол от 16.09.2024г. Въз основа на констативния протокол е изготвено оспореното пред първостепенния съд писмо изх.№ ОСК24-ГР94-2043-1/17.09.2024г. на кмета на община Самоков, с което В. е уведомена, че при извършената проверка е установено, че обектът- ракиджийница, се намира в имот- частна собственост, както и че за извършваната дейност- дестилиране, е представено удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране, издаден от Агенция "Митници". Посочено е, че не се установява извършването на нерегламентирана дейност. С оспореното в настоящото производство определение АССО е оставил без разглеждане на основание чл. 159, т. АПК жалбата на В. срещу горепосоченото писмо и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че оспореното писмо има характер на решение по подаден сигнал по смисъла на чл. 123, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК то не подлежи на оспорване. Така постановеното определение е правилно. Оспореното писмо действително има характер на решение, постановено по сигнал на гражданин, по смисъла на чл. 123, ал. 1 от АПК, което съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК не подлежи на обжалване. Противно на изложеното в частната жалба, настоящият състав споделя извода на АССО, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Производството по подаден сигнал от гражданин се развива по реда на глава осма от дял втори на АПК и то е различно от производството по глава пета от дял втори на АПК за издаване на индивидуални административни актове. Изложеното по-горе обосновава извод за правилност на оспореното определение на АССО и неоснователност на частната жалба. Поради това определението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, четвърто отделение