Определение № 8100 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6876/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „ЗМБГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в с. Подгумер, срещу определение № 584 от 18.06.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-522/2026 г. С определението е оставено без уважение искането на дружеството жалбоподател за налагане на временна мярка „спиране на процедурата” за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на чистотата на места за обществено ползване на територията на Община Варна“, с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00081-2026-0089. С доводи за неправилно прилагане на закона – чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, липса на мотиви и необоснованост на обжалваното определение се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ до влизане в сила на окончателен акт за решаване на спора по законосъобразност на оспореното решение за откриване на обществената поръчка. Ответникът – заместник-кметът на Община Варна не взема становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Производството пред КЗК е образувано по жалбата на „ЗМБГ“ ЕАД срещу решение № F849607/28.04.2026 г. на заместник-кмета на Община Варна за откриване на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на чистотата на места за обществено ползване на територията на Община Варна“. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ на основание чл. 203, ал. 1 от ЗОП. Искането е обосновано с необходимостта от законосъобразно провеждане на процедурата, което е в интерес както на възложителя, така и на обществото, с оглед ефективно разходване на публични средства, при липса на нужда от неотложно възлагане на дейностите, които са предмет на поръчката и като се има предвид срока и прогнозната стойност на възлагането, с твърдения за поставени неясни, незаконосъобразни, дискриминационни, ограничаващи конкуренцията и противоречиви условия и изисквания от възложителя. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. За да постанови този резултат, е приела, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата и в отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на възложителя не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка. КЗК е посочила, че в конкретния случай спирането на процедурата по - скоро ще рефлектира негативно върху интересите на обществото, тъй като предвид предмета на обществената поръчка може да се засегнат интересите не само на възложителя, но и на широк кръг лица, които ползват и биха желали да ползват инфраструктурата на гр. Варна. Обосновала е извод, че следва да се даде превес на защитата на обществения интерес пред евентуално увреждане на интереса на жалбоподателя. КЗК е посочила, че случаят попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане, поради което немотивираното и недоказано искане на жалбоподателя е неоснователно. При преценката на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК е приела, че предвид специфичния предмет на обществената поръчка, спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществения интерес. Съобразено е, провеждането на една законосъобразна процедура е в интерес на обществото, но налагането на временна мярка в случая ще накърни обществения интерес в по- голяма степен предвид предмета на възлагателната процедура. Обсъдено е, че забавянето на процедурата несъмнено би рефлектирала негативно върху голям кръг от лица, респ. би увредило обществения интерес, поради което е обоснована необходимост от провеждане на обществената поръчка в оптимални срокове. Според КЗК е недопустимо преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Отделно от това КЗК се е позовала и на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, съгласно който възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. В заключение е съобразен чл. 204, ал. 4 от ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. Според чл. 204, ал. 2 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от закона е предвидено, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Съдът намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло предвид специфичния й предмет. Законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането на процедурата могат да възникнат по-големи вреди за засегнатите страни, вкл. за възложителя и обществото спрямо ползите от нейното налагане. Неоснователни са доводите в частната жалба за незаконосъобразност на извода на КЗК, че жалбоподателят не е изложил мотиви в искането си, предпоставящи преценка за увреждане интересите на страните и конкретно неговите, както и не е представил доказателства за това. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 ЗОП комисията извършва преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В жалбата пред КЗК са развити единствено доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното провеждане на обществената поръчка, включително по отношение на законосъобразното разходване на публичните средства досежно целта и принципите на ЗОП, основани на възприетата от жалбоподателя незаконосъобразност на оспореното решение. Тези аргументи на жалбоподателя са в противоречие както с целта на уредената в закона възможност за искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, съответно на тълкуването и прилагането на чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП, така и спрямо произнасянето на КЗК по същество по жалбата, с която е сезирана, което обосновава и необходимостта от мотивиране и доказване, че отрицателните последици от спирането на процедурата няма да превишат ползата от нейното налагане. Искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ не следва да бъде обосновавано единствено с твърдения по същество, с които се твърди незаконосъобразност на оспорения акт на възложителя и по които се дължи произнасяне от КЗК в основното производство, както и с оглед целта и принципите на закона, за които дължи съблюдаване в цялата възлагателна процедура. По възраженията, свързани с пороци на обжалвания акт на възложителя, КЗК ще се произнесе с решението по същество, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 от ЗОП. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Противното разбиране обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 от ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Трайна е практиката на ВАС, че законосъобразността на обжалвано решение, действие или бездействие на възложителя е преценка по същество на оспорването и подобни оплаквания е неоснователно да служат за мотивиране налагането на временна мярка. При преценката на възможните последици от неналагането на временна мярка не се формира извод за увреждане на интереси на този начален етап - откриване, след който предстоят поредица от действия и издаване на актове на възложителя по същата процедура, всички от които са нормативно уредени в достатъчно ясни и определени срокове. Конкретно, интересите на жалбоподателя няма да бъдат увредени предвид законодателното разрешение, че и при продължаване на процедурата, самата жалба срещу решението за определяне на изпълнителя спира процедурата за възлагане на обществената поръчка до окончателното решаване на спора - чл. 203, ал. 4 от ЗОП. Допълнителна гаранция за защита интересите на жалбоподателя, както впрочем и на други потенциални участници във възлагателната процедура, е забраната, предвидена в чл. 112, ал. 8 от ЗОП, възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, която КЗК също е съобразила. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно и обосновано е оставено без уважение, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 ЗОП във вр. с чл. 236 и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение