Определение № 60513 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3915/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. В., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. М., срещу въззивно решение №1183 от 11.06.2020 г. по гр. дело №5477/2019 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 22.08.2019 г. по гр. дело № 277/2019 г. на Врачанския окръжен съд и е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 4 000 лв. до 20 000 лв. Въззивният съд е приел, че досъдебното производство срещу ищеца е образувано на 25.03.2011 г., а с постановление от 10.08.2016 г. на ОП – Враца е прекратено поради това, че извършеното от него не е престъпление по смисъла на чл.282 НК. Наказателното производство е проведено за период от пет години и пет месеца. Няма мярка за неотклонение, взета срещу ищеца и не му е повдигано обвинение за престъпление по НК. Не са събрани доказателства, че воденото досъдебно производство е било единствената причина В. В. да не участва в конкурси за длъжността директор на Районната ветеринарно-медицинска служба – Видин през 2014 г.1 2015 г. и 2016 г. Той е продължил да работи като началник отдел в Областната дирекция по безопасност на храните. Не е установено значително да е уронено доброто му име в обществото и сред общинските съветници, както и наличието на негативни преживявания над обичайните. Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България, град София не е заявил становище. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се обезщетят изцяло претърпените неимуществени вреди, като се вземат предвид всички обстоятелства; какво е съдържанието на понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и длъжен ли е съдът да обоснове своите изводи относно съществото на спора и основателността на иска. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочено е ПП №4/68 г. и са представени решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1183 от 11.06.2020 г. по гр. дело №5477/2019 г. на Софийския апелативен съд. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора. Според нея на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Размерът на обезщетението се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.