Определение № 562 от 10.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Благоевградския окръжен съд от 10.06.2011 г. по гр.д. № 228/2011, с което е потвърдено решението на Разложкия районен съд от 20.12.2010 г. по гр.д. № 1379/2010, с което е уважен предявеният иск по чл. 240 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Г. М. М., представляван от адв. С. Б. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността предаването на заетата сума да бъде удостоверено в договора за заем, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата К. П. З., представляван от адв. М. А. от Б. я оспорва, като счита че подигнатият правен въпрос няма претендираното значение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е получил от ищеца сумата 21.514 лева (равняваща се на 11.000 евро) при сключването на договора на 01.12.2008 г. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че документът, в който е постигнато съгласие за условията на договора за заем не удостоверява получаването на заетата сума, но той може да послужи за разписка, ако в него заемателят е заявил, че е получил съответната сума. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение