Определение № 8428 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7305/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. И. К. срещу Определение № 3094 от 05.06.2026 г. на Административен съд - Благоевград по адм. дело № 833/2026 г., с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1321241/22.05.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към Районно управление – Гоце Делчев, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е прекратена регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. В частната жалба се твърди, че съдът е формирал неправилен извод за липсата на нормативно установените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като жалбоподателят има нужда от МПС за ежедневно придвиждане до работното място. Ответникът – младши автоконтрольор към Районно управление – Гоце Делчев, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че А. И. К. като собственик на МПС е допуснал управлението му от неправоспособен водач. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че лицето не е доказало, че предварителното изпълнение може да причини вреди, които да са противопоставими на защитения обществен интерес. В настоящия случай собственикът на автомобила се аргументира единствено с придвижването си от [населено място] до гр. София във връзка с изпълнение на трудовите му задължения, както и за задоволяване на ежедневните нужди на семейството му. Същевременно лицето сочи, че се придвижва съвместно с други работници, като транспортът от [населено място] до гр. София се осъществява с различни автомобили на ротационен принцип, поради което не се установява необходимост същият да използва процесното МПС. В допълнение съдът отбелязва, че представеният трудов договор от 28.08.2024 г. с „КАР ФОР Ю 17“ ЕООД е за длъжността „кофражист“, която не предполага управление на процесното МПС за изпълнение на трудовите му задължения. По отношение да твърдението, че МПС се използва за ежедневните нужди на семейството му, съдът посочва, че неудобствата, които възникват от изпълнението на ПАМ са преодолими чрез използването на друго МПС, както и чрез пътуване с обществен транспорт. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая горните условия не са налице. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез преустановяване на управлението на МПС от неправоспособни водачи. Защитените обществени отношения са с висока значимост, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Характерът, степента и продължителността на засягане на правата на адресата на ПАМ нямат превес пред значимостта на защитените обществени отношения. Като е приел, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.