Определение № 260 от 10.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 87/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от ответника „П.-Л.” Е., гр. Разлог за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 436 от 03.07.2019 г. в частта относно разноските, като в полза на същия бъде присъдена заплатената от него сума за адвокатски хонорар на процесуалния му пълномощник в размер на 2 376.32 лв. Ответникът по молбата – „Ч. Разпределение България” АД, гр. София – не заявява становище по същата. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на касационната жалба по чл. 287 ГПК и подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на твърдяната сума – фактура № 1044 от 19.09.2018 г. и извлечение от банкова сметка, установяваща постъпването на посочената в нея сума в полза на упълномощеното адвокатско дружество „К. и партньори”, чийто адвокат е осъществил процесуалното представителство на ответника по касация. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК