Определение № 2049 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 425/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е частна жалба на Р. К. М. чрез неговия пълномощник срещу определение № 1830/13.11.2025 г. по адм. д. №305/2025 г. на Административен съд Кюстендил. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другите страни- главният архитект на община Сапарева баня не взема становище и В. И. М. не вземат становище по частната жалба. За да се произнесе по съществото на частната жалба настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от частния жалбоподател срещу виза за проучване и проектиране с изх. № ОАГ-17а от 23.04.2025 г, наименована за изграждане на „Надстройка на съществуваща жилищна сграда" с [идентификатор]. в УПИ [ номер] по регулационния план на гр. Сапарева баня, издадена от главния архитект на община Сапарева баня. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е пекрател производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно приложената към заявлението за издаване на виза за проектиране скица - предложение се предвижда „реконструкция и промяна вида на покрива на еднофамилна жилищна сграда с [идентификатор] по КК на гр. Сапарева баня“, находящ се в [номер] по регулационния план на гр. Сапарева баня, ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Сапарева баня. В предложението е отбелязано също, че с реконструкцията се предвижда смяна на покривния гредоред със стоманобетонова плоча, а промяната вида на покрива се състои в завишаване на съществуващия надзид от 1.00 м. на 1.50 м. със завършващ стоманобетонов пояс и смяна на четирискатния съществуващ покрив с двускатен. Предвид посоченото съдът намира, че за поисканото строителство - реконструкция на покрив не се изисква одобряване на план за застрояване, а визата е незадължителна предпоставка и част от производството по издаване на разрешение за строеж. В този случай тя не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство - прекратено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с означени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива. В чл. 140, ал. 3 ЗУТ са посочени случаите, в които издаването на виза за проектиране е задължително. В тези случаи с визата се допуска строителство, различно от плана за застрояване или непредвидено в плана, без да се изменя самия план - чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ. В настоящия случай визата не е задължителна, тъй като за бъдещото претендирано строителство не се изисква виза за проектиране нито като извадка от плана, нито като задължителна виза по смисъла на чл. 140, ал. 3 и ал. 4. Поради това е законосъобразен изводът на съда, че в случая визата е част от производството по издаване на разрешение за строеж и не подлежи на самостоятелен контрол. Настоящата инстанция намира за неоснователни твърденията в частната жалба, че при изграждането на бетонна плоча на подпокривното пространство ще има допълнително подпори, като петите на тези подпори ще бъдат изградени в собствения на жалбоподателя имот. Как ще бъде осъществено строителството е въпрос на бъдещо постановяване на разрешение за строеж, като оплакванията в частната жалба са само и именно към бъдещото извършване на строителните работи и нямат отношение към издадената виза за проучване и проектиране. При несъгласие с бъдещото разрешение за строеж частният жалбоподател има право да оспори същото. Предвид изложеното, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, съдът е постановил материално и процесуално законосъобразен акт, който следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,