Решение № 267 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 225/2011 г.

Решение № 267 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 225/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Т. Г., Д. М. Г. и В. П. Т. против решение № 63,ст. 63,том II, от 14.10.2010 г. на Видински окръжен съд, постановено по гр. д. № 336/2010 г. по описа на същия съд, с което се потвърждава решение № 85/30.04.2010 г. по гр. д. № 1787/2009 г. по описа на Видински районен съд за прогласяване за нищожен Договора за доброволна делба на недвижим имот от 7.06.1971 г., вписан вх. регистър № 608 от 18.06.1971 г. на Видински народен съд, сключен между Т. Г. Т., Ц. Т. Г., П. М. П. и М. Т. П., както и нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 158, т. I, н. д. № 329/1994 г. на В. в частта, с която е прехвърлено правото на собственост върху приземния етаж, 1/3 идеална част от тавана и 1/3 идеална част от общите части на сградата построена в парцел ХIV-4251 в кв. 9 по плана на [населено място], триетажна жилищна сграда. Със същото решение е признато за установено по отношение на ответниците Ц. Т. Г., Д. М. Г. и В. П. Т., че ищците П. М. П., В. П. М. и Ц. П. М. са собственици на 1/2 идеална част от приземния етаж на жилищната сграда, построена в гореописания имот, който етаж се състои от коридор и пет избени помещения по архитектурен план, както и на 1/2 идеална част от подпокривното пространство и общите части на сграда и на основание чл. 108 от ЗС осъжда горепосочените ответница да предадат владението на описания недвижим имот на ищците. С определение № 602/10.06.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за прогласяване за нищожен на договора за доброволна делба от 7.06.1971 г., съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с наличие на недопустимост на въззивното решение, с оглед предвиденото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба се правят оплаквания, че с произнасянето за нищожност на договора за доброволна делба от 7.06.1971 г., съдът е уважил непредявен иск, поради което решението е недопустимо в тази му част, а в останалата му част се явява неправилно. Ответниците по касационната жалба П. М. П., В. П. М. и Ц. П. М., в писмения си отговор, заявяват че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, като обсъди доводите, изложени в наведените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 от ГПК и чл. 293 от ГПК приема следното: Видно от петитума на исковата молба, депозирана от П. М. П., В. П. М. и Ц. П. М. против ответниците Ц. Т. Г., Д. М. Г. и В. П. Т., за предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и инцидентен установителен иск с искане да се признае за установено със силата на пресъдено нещо, че Договорът за доброволна делба на покрит недвижим имот от 7.06.1971 г., вписан входящ регистър № 608 от 18.06.1971 г., стр. 9435, т. I, 91 партида 104 на Видински народен съд, сключен между Т. Г. Т., Ц. Т. Г., П. М. П. и М. Т. П. е частично нищожен в раздел I, точка а/в който Т. Г. Т. се съгласява да получи и получава за себе си приземния етаж от три стаи, кухня и съответно сервизни помещения под стълбищното пространство във този приземен етаж и 1/3 идеална част от тавана, също и 1/3 идеална част от общите части на сградата, съгласно чл. 38 от ЗС, който недвижим имот е бил прехвърлен с договор за издръжка и гледане, сключен между Т. Г. Т. и съпругата му В. П. Т. от една страна и сина им Ц. Т. Г., обективиран с нотариален акт № 158/1994 г., в тази му част също се явява нищожен. С диспозитива на постановеното решение от първоинстанционния съд, е прогласен за нищожен гореописания Договор за доброволна делба от 7.06.1971 г. и е прогласен за нищожен нотариален акт 148 от 1994 г. в посочената част от същия. В тази връзка и с оглед заявеното с петитума на исковата молба относно искането за обявяване на този договор за частично недействителен, само по отношение на раздел I, т. а от същия, касаторите считат, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и поради това решението в тази му част е недопустимо. Тези оплаквания са неоснователни. Съгласно Договор за доброволна делба на покрит недвижим имот/лист 18 от делото/ страните по този договор Т. Г. Т., Ц. Г. Т., П. М. П. и М. Т. П., като съсобственици на дворно място от около 490 кв. м, съставляващо парцел VI-2-480 в кв. 3 на плана на [населено място], със квоти 1/3 идеална част за Т. Г. Т., 1/3 идеална част за Ц. Г. Т. и 1/3 идеална част за П. М. П. и М. Т. П., който съобразно квартално застроителния план се застроява със приземен етаж и два етажа-първи и втори или всичко със триетажна жилищна сграда, сключват настоящия договор, в качеството си на съсобственици на дворното място и жилищната сграда и съгласно съдържанието на този договор, описаното в трите пункта-"а", "б" и "в" са дяловете, които всеки от съделителите получава, съответно Т. Г. Т. получава приземния етаж описан в договора и 1/3 идеална част от таван и 1/3 от общите части на сградата, Ц. Г. Т. получава в дял първия етаж от жилищната сграда, 1/3 идеална част от тавана и 1/3 идеална част от общите части на сграда, а П. М. Т. и М. Т. П. получават в дял втори жилищен етаж, 1/3 от тавана и 1/3 от общите части на сградата, които дялове за оценени на стойност по 500 лева всеки от тях, и със същия договор страните са си разпределили правото на ползване на дворното място. Видно от нотариален акт № 158, т. I, нот. дело № 329/1994 г. на В., Т. Г. Т. и В. П. Т. са прехвърлили на сина си Ц. Г. Т. срещу задължение за издръжка и гледане описания в Договора за доброволна делба имот, поставен в дял на Т. Г. Т.. По своят правна същност доброволната делба е договор, съдържанието на който се определя от съсобствениците съделители, като има за цел да прекрати съсобствеността и идеалните части на всеки от съсобствениците се превърнат в отделно право на собственост и съответно всеки от тях да може да получи своя дял в натура, ако това е възможно. При извършване на доброволната делба трябва да бъдат спазени всички императивни изисквания на закона, в нея освен че трябва да вземат участие всички съделители, тъй като в противен случай тази делба ще е нищожна тя трябва да се извърши по начин всеки от съделителите да получи реален дял в натура, съобразно правата му в съсобствеността, възможно е да се уговори между тях един да получи целия имот, а останалите-паричната равностойност на припадащата им се част. Но при всички случаи за изпълнение на целите при прекратяване на собствеността чрез делба, включително и когато същата се постига чрез извънсъдебна спогодба, всеки от съделителите получава съответно своя дял в натура или в парично уравнение равностойността му. Ето защо, в настоящия случай, след като съдът е приел, че при извършената подялба с процесния договор от 1971 г., един от съделителите-Т. Г. Т. е получил в дял обект, който няма самостоятелен статут и представлява част от общите части, принадлежащи на всички съсобственици, целите на делбата не са изпълнени, тъй като реално този съделител не е получава нищо при така извършената подялба на съсобствения имот, нито самостоятелен обект на собственост, нито парично уравнение. При това положение не би могло да е налице частична недействителност на този договор за доброволна делба, така както твърдят ищците, само по отношение на пункт I, б. "а" от същия. Изложеното по-горе обуславя нищожността изцяло на сключения договор за доброволна делба, така както тя е била прогласена с решението на съда, поради което не е налице произнасяне свръх петитум от страна на съда при постановяване на атакуваното решение, потвърдено от въззивния съд и същото се явява валидно и допустимо в тази му част. Ето защо, касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд