Определение № 69 от 05.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 1161/2023 г.

и в присъствието на прокурора ............................................................................................ разгледа докладваното от съдия Панева ч.н.д. № 1161 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Софийския градски съд и Окръжен съд – гр. Русе относно разглеждането на НОХД № 6622/2023 г. по описа на Софийския градски съд. Постъпило е становище от прокурор Калин Софиянски от Върховната прокуратура, според което компетентен да разгледа делото е Софийският градски съд. Настоящият състав на ВКС, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по НОХД № 6622/2023 г. е образувано пред СГС по обвинението на девет лица и с оглед на престъпления по чл. 321 НК, чл. 213а НК, чл. 214 НК, чл. 142 НК и чл. 339 НК. Същото е второ по ред пред първостепенния съд, след като при упражнен от страна на САС (при условията на § 52, ал. 1 ЗИДЗСВ, ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г.) въззивен контрол е била отменена предходно постановената по делото присъда от закрития вече Специализиран наказателен съд и е било постановено връщане на делото за повторното му разглеждане „от друг състав на първоинстнационния съд“, т.е. като не е конкретизирано кой би трябвало да бъде този съд, в чиято компетентност е провеждането на повторно първоинстанционно съдебно производство. Очевидно делото е било изпратено на СГС, като с разпореждане № 3161 от 29.11.2023 г. съдията-докладчик по образуваното пред този съд НОХД № 6622/2023 г. е прекратил съдебното производство по същото и е указал изпращането му по компетентност на Русенския окръжен съд, приемайки, че по правилата на чл. 36, ал. 1 НПК местно компетентен да разгледа и да реши делото е именно Русенският окръжен съд. Изрично е подчертано в посоченото разпореждане, че разпоредбата на § 50, ал. 1 от ПЗРЗИДЗСВ е неприложима в случая. Последвало е образуване на НОХД № 907/2023 г. пред Русенския окръжен съд, съдебното производство по което е било прекратено с разпореждане на съдията-докладчик № 830 от 12.12.2023 г., като е прието, че доколкото след закриването на специализираните съдебни структури, като компетентен да продължи разглеждането на делото съд е бил определен с оглед разпоредбите на §§ 49 – 51 ПЗРЗИДЗСВ (ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г.) Софийският апелативен съд, специалната родова и местна подсъдност се запазва и след отмяната на предходно постановената първоинстанционна присъда и поради това компетентен да разгледа новообразуваното първоинстанционно съдебно производство е именно СГС. С тези аргументи съдията от ОС-гр. Р. е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Съображенията, подкрепящи тази инициатива на съдията-докладчик по НОХД № 907/2023 г. на Русенския окръжен съд са несподелими. Разпоредбите на §§ 49 – 51 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 32 от 2022 г.) са били приложими за нуждите на преценката относно компетентният да разгледа приключилото вече с отменителното решение № 382 от 09.11.2023 г. по ВНОХД № 1425/2022 г. на САС въззивно производство, защото това именно въззивно производство, образувано по въззивни жалби на подсъдими и техните защитници, е било висящо към момента на влизането в сила на упоменатия ЗИДЗСВ. Разпоредбите на §§ 49 – 51 от Преходните и заключителни разпоредби към този закон са имали приложимост единствено и само към неприключилите до влизането му в сила производства пред закритите вече Специализиран и Апелативен специализиран наказателен съд. Съответно, действието им се изчерпва с прилагането им към тези производства. Това е отчетливо видимо и не оставя никакво съмнение, като се вземат предвид и мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗСВ (№ 47-202-01-12 от 02.03.2022 г., 47-мо НС), обясняващи целта на възприетия законодателен подход по въвеждане на разграничителни критерии по отношение на незавършените към момента на влизане в сила на закона пред закритите с този закон специализирани съдебни структури, а именно да бъде спазен принципа за неизменност на състава на съда в наказателното производство и да се обезпечи законосъобразното приключване на започналите към този момент пред специализираните първоинстанционен и въззивен съдилища наказателни дела от общ характер от съдебните състави, които вече са провели разпоредителни заседания по тях. Съответно, след отпадането на условията, обусловили прилагане на разпоредбата на § 51 ПЗРЗИДЗСВ (ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г.) няма в случая правно оправдана причина за определяне на местно компетентният да разгледа новообразуваното първоинстанционно по правила, различни от общите, зададени с чл. 36, ал. 1 НПК. Водим от това и на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение