Определение № 50434 от 11.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1344/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“ НСБП обжалва определение № 40 от 04.02.2022 г. по т.д. 4/22 г. по описа на ВКС, II ТО, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 39 от 22.06.2021 г. по ч.т.д. 886/21 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав. Излага съображения за неправилност на определението. Подробно мотивира, че решението, чиято отмяна е поискал, е постановено по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Разясненията в т. 3 от ТР 7/17 г. на ОСГТК на ВКС, не били относими към този вид съдебни решения, защото посоченото решение имало различен предмет от тези, за които се отнасяли разясненията. Ставало въпрос за акт на спорна съдебна администрация. С оглед на това, че актът на спорна съдебна администрация, от какъвто характер бил и процесният, задължавал адресатите си да регулират поведението си и бил задължителен за тях, не можел да обоснове извод, че не подлежи на отмяна. Следвало да се направи разлика между спорна съдебна администрация и безспорна съдебна администрация, от какъвто характер били актовете, постановени в охранителни производства. Излага подробни съображения, че по отношение на постановеното по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274, ал.2 от ГПК решение, следвало да се приеме, че подлежи на отмяна. Ответникът „НСБП Сервиз“ ООД оспорва частната жалба. Счита, че молбата за отмяна е подадена от процесуалнонелигитимирано лице. Съгласно трайната практика на ВКС, отмяна на влезли в сила съдебни решение, можели да искат само лица, които са били страна по делото. Единствено изключение, регламентирано съгласно чл. 304 от ГПК, било правната възможност трети лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо, да искат отмяна. Страна в производството по ЗТРРЮЛНЦ била само заявителят пред Агенция по вписванията. Следвало да се съобразят и разясненията в т. 7 от ТП 2/19.05.2015 г. по т.д. 2/2014 г. на ВКС и ОСГК на Първа и Втора колегия на ВАС. Според тези указания, регистърното производство особено, охранително, едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци на вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване съдебни актове. Предвиденият контрол за законосъобразност на постановения отказ, бил гражданскоправен. С оглед спецификите на регистърното производство и регламентирания съдебен контрол по отношение постановените в неговия ход актове на длъжностните лица по регистрация, несъмнено тези актове били с качеството на охранителни. Излага съображения за това, че молителят няма материални права, които да защити по реда на отмяна, нито има право да участва в производството пред Агенция по вписванията. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок, подадена от легитимирано да обжалва определението лице. За да остави без разглеждане молбата на частния жалбоподател Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, съставът на Върховния касационен съд е приел, че актът, чиято отмяна се иска е постановен по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274, ал. 2 от ГПК. Производството по чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274, ал.2 от ГПК имало едностранен характер. Решението на СГС не е разрешило спор, не се ползва със сила на пресъдено нещо и не попада в категорията съдебни актове, които могат да бъдат отменени по реда на чл. 303 от ГПК. Освен това частният жалбоподател не можел да се позове на права, които да са засегнати от постановеното съдебно решение и не можел да се позове на чл. 304 от ГПК. Съставът на ВКС, се е позовал на разясненията, посочени ППВС 2/77, ТР 7/31.07.2017 г. по тълк.д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 и 4, съгласно, които предмет на молбата по чл. 306, ал. 1 от ГПК и чл. 304 от ГПК, може да е влязло в сила съдебно решение, резултат на приключил спор. Целта на производството за отмяна била преодоляване на формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато това се дължи на едно от посочените основания, посочени в чл. 303, ал.1 и чл. 304 от ГПК. Отмяната целяла преодоляване необжалваемостта на влязлото в сила съдебно решени, доколкото необжалваемостта била предпоставка за пораждане на сила на пресъдено нещо. Като способ за преодоляване сила на пресъдено нещо по предмета на решението отмяната имала приложно поле само по отношение на съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. В предметния обхват на производството по чл. 303 от ГПК, не попадали охранителните едностранни производства по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на състава на ВКС. Следва да се посочи, че с оглед позитивната правна уредба на чл. 13 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ, производството по вписване в търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел, е охранително, едностранно, насочено да съдейства за постановяване на акт за защита на права. Агенцията по вписванията е държавен орган. Независимо, че не е съдебен орган, наличието на посочената позитивна правна уредба, не дава основание да се приеме, че постановяваният от Агенцията по вписванията акт, не е акт, постановен в охранително производство. Именно поради посочения охранителен характер и постановените от съда актове по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274, ал.2 от ГПК, са актове, постановени в охранително производство. Предвид трайната практика на ВКС, не може да се сподели становището, изложено в частната жалба, че производството е такова на безспорна администрация, различно от охранително производство. Следователно, при определяне характера на акта, чиято отмяна се иска, като охранителен, изцяло следва да се приложи нормата на чл.303 от ГПК, като се съобрази тълкуването с т.2 от ППВС 2/77 г. и т. 3 и т.4 от Тълкувателно решение 7/31.07.2017 г. по тълк.д. 7/14 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Охранителните актове, не подлежат на отмяна, именно поради това, че не отговарят на посочените характеристики. Предвид характера на посоченото производство, не може да се приеме, че спрямо молителя може да се приеме, че е трето лице, засегнато от издадения акт, като обвързващ го със сила на пресъдено нещо и поради това подлежащ на отмяна по реда на чл. 304 от ГПК. С решението на СГС, както е посочил съставът на ВКС, не е разрешен правен спор, не е формирана сила на пресъдено нещо. Поради това не може да се приеме, че попада в предметния обхват на чл. 303 и чл. 304 от ГПК. Изводите на състава на ВКС са съответни на посочените процесуални норми и следва да се потвърди обжалвания акт. По изложените съображения