Определение № 857 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 794/2010 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал. 3 и ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Г. П. Г., от гр.Варна, чрез адвокат М. К., с вх.№26626/11.08.2010 год. на Окръжен съд гр.Габрово, подадена попощата с пощенско клеймо от 09.08.2010 год. срещу Определение №337 от 25.06.2010 год. по в.ч.гр.д.№161/2010 год. на Габровския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу Разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съдържащо се в заповед № 2350 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 20.10.2009 год. по ч.гр.д.№1859/2009 год. на Районен съд гр.Габрово, а така също и е оставена без разглеждане частната й въззивна жалба срещу същата заповед в частта за разноските. Твърди, че обжалваното Определение на Габровския окръжен съд е неправилно, като навежда доводи за погасяване на вземането, поради плащане, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, представляващ документ по смисъла на чл.417, т.9 ГПК. Подържа и че присъдените разноски са прекомерно завишени. Ответницата Г. Н. оспорва частната жалба, претендира разноски. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, но е процесуално допустима само в частта, с която на основание чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1 ГПК се обжалва определението на Габровския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната й въззивна жалба срещу Заповедта за изпълнение в частта за разноските. Частната жалба в тази част е неоснователна. Правилно Габровският окръжен съд е приел, че поради направеното от настоящата жалбоподателка Г. Г. възражение по чл.414 ГПК, освен че се възпрепятства влизането в сила на заповедта за изпълнение, е оспорено и изцяло задължението по документа- издадения в полза на заявителката запис на заповед. Това оспорване включва и присъдените разноски, поради което присъждането им ще следва действието на издадената заповед за незабавно изпълнение в зависимост от това дали ще настъпи основанието по чл.415, ал.2 ГПК за нейното обезсилване, или в зависимост от изхода на евентуален исков процес по чл.422, ал.1 ГПК, в който настоящата частна жалбоподателка следва да направи възраженията си и за прекомерност на присъдените разноски. Съобразно изложеното дотук с оглед действието на направеното от жалбоподателката възражения по чл.414 ГПК, правилно Габровският окръжен съд е приел, че към настоящия момент подадената частна жалба срещу Заповедта за изпълнение в частта за разноските, е недопустима. Частната касационна жалба в останалата й част, тази с правно основание чл.274, ал.3 ГПК е недопустима на две основания. Определението на въззивния съд, с което той се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането на Габровския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ- чл.417, т.9 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. Определението на районния съд, постановено в производството по чл.419, ал.1 ГПК, нито е преграждащо/чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл.274, ал.3 т.2 ГПК/. То е относимо изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитието на самото заповедно производство. Частната касационна жалба е недопустима и на основание чл.274, ал.4 ГПК, защото обжалваемият интерес е под 1000 лв. С оглед изхода по делото в полза на ответницата по касационната жалба- Г. Д. Н. ще следва да се присъди сумата 300 лв. разноски за настоящата инстанция. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд