Определение № 21 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 67/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. Г. З. против определение № 7490 от 21.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 750/2020 г. от ІІІ-б състав на СГС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на СГС е потвърдил определение на СРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове. Съдът е приел, че изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба не съответствуват на фактическите състави на чл.45 и чл.59 ЗЗД, тъй като не могат да бъдат отнесени към преценка за противоправност, респ. неоснователно разместване на имуществени блага. Съдът е посочил в тази връзка, че ищецът твърди, че действията на ответницата, като едноличен собственик на търговско дружество, се изразяват в предпочитане при удовлетворяване на един кредитор на дружеството пред друг, като в исковата молба се признава, че ответницата също е кредитор, което е установено със сила на пресъдено нещо. Съдът е посочил, че за претендираните суми ищецът разполага с изпълнително основание против дружеството, което води до липса на правен интерес, както и че ищецът разполага с друг път на защита – този по реда на чл.134 ЗЗД. От изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, както и от частната касационна жалба може да се изведе общия въпрос, поставен от касатора, относно наличието на активната процесуална легитимация за воденото на иск за парично вземане, за което съществува изпълнително основание против друго лице. Наличието на изпълнително основание за вземане, против едно лице, не лишава кредитор да предяви иск за същото вземане, но против друго лице, като наличието на изпълнителното основание не води до недопустимост на предявения иск. В случая, ищецът е изложил обстоятелства, които според него обосновават наличието на фактическите състави на непозволено увреждане, респ. на неоснователно обогатяване, предвид обективното съединение на исковете. Изложил е твърдения, защо според него, деянието на ответницата е противоправно, както и защо е налице разместване на имуществени блага. Въпросите, дали е налице противоправно деяние от страна на ответницата, както и дали е налице разместване на имуществени блага е въпрос по съществото на спора и не може да доведе до извод за недопустимост на предявените искове. Наличието на изпълнително основание против трето за спора лице, също не води до извод за недопустимост на предявените искове, с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване. Евентуалната възможност да се предявени иск с правно основание чл.134 ЗЗД не води до извод за липса на правен интерес от предявените осъдителни искове за парично вземане. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на СРС за преценка на редовността на исковата молба, извън посочените по-горе обстоятелства. Водим от горното, състав на ВКС