Определение № 20 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 193/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №1696/29.07.2020г. по ч.гр.д.№2423/2020г. Софийският апелативен съд, Търговска колегия, 15 – ти състав е оставил без разглеждане въззивна частна жалба с вх.№10524/23.07.2020г. на САС (вх.№ 143047/20.11.2019г. в СГС), подадена от Н. А. – К. против разпореждане №31922 от 11.10.2019г., постановено по ч.гр.д.№6254/2019г. на СГС, II – Г въззивен състав, с което съдът е върнал подадената от Н. А., Н. А. – К. и П. А. частна жалба с вх.№103689 от 16.08.2019г. против постановеното от СГС определение №14449 от 13.06.2019г. Определението се обжалва с частна жалба вх.№14405/13.11.2020г. (подадена по пощата на 11.11.2020г.), подадена от Н. Н. А. - К., с оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Поддържа, че е подала частната жалба чрез куриер по поща In time на 13.11.2019г. до ВКС, за което представя товарителница с твърдението, че в същата като дата на получаване действително е посочен 15.11.2019г., но като дата на подаване е посочен 13.11.2019г. Счита, че това обстоятелство следва да е било отразено във входящия регистър на ВКС, до когото е изпратена частната жалба, но постановявайки своето определение САС не е направил справка в този входящ регистър, а е направил своите изводи само от входящия номер и печата, положени на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Първо ГО, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: Разпореждане №31922 от 11.10.2019г., постановено от съдията докладчик по ч.гр.д.№6254/2019г. по описа на СГС, ГО, II – Г въззивен състав, е съобщено на Н. Н. А. – К. на 06.11.2019г. (съобщението е връчено на тази дата на нейния съпруг В. К.). Частната жалба срещу това разпореждане е подадена от Н. Н. А. – К. до ВКС (върху същата е обозначено, че се подава до ВКС чрез СГС, като при постъпването ѝ в съда е поставено клеймо с отбелязване, че същата е подадена на 15.11.2019г. в Служба „Регистратура“ -5 на ВКС). Съобразявайки тези данни и при липса на отбелязване върху клеймото, поставено при постъпване на частната жалба във ВКС, същата да е била подадена по пощата, САС е приел, че частната жалба е подадена след изтичането на преклузивния срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, който е изтекъл на 13.11.2019г., поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В производството по настоящето дело жалбоподателката представя товарителница №001455235, удостоверяваща предаване на пратка на куриер до ВКС на 13.11.2019г., за която е отбелязано, че е получена на 15.11.2019г. Съдържанието на пратката в товарителницата не е посочено. Въз основа на служебно извършена справка за регистрираните преписки по жалби/дела в Служба „Регистратура“ на ВКС за периода от 15.11.2019г. до 16.11.2019г. се установява, че частна жалба с вх.№9750 с подател Н. А. – К. срещу разпореждане на СГС по гр.д.№6254/2019 е постъпила в междинна регистратура на 15.11.2019г. Отбелязване същата да е подадена по пощата, респ. по куриер, липсва. При така установените данни настоящият състав на I г.-о. на ВКС приема, че изложените в обжалваното определение съображения за момента на подаване на частна жалба с вх.№9750 следва да бъдат споделени изцяло. Както е посочено в обжалваното определение, при постъпването на жалбата в съда е поставено клеймо с отбелязване, че същата е подадена на 15.11.2019г. Отбелязване да е била подадена по пощата върху специално определеното място в поставения при постъпването на жалбата печат липсва. В представената от жалбоподателката товарителница №001455235, удостоверяваща предаване на пратка на куриер до ВКС на 13.11.2019г., за която е отбелязано, че е получена на 15.11.2019г., липсва посочване на съдържанието на пратката, поради което не може да бъде направена връзка с постъпилата в регистратурата на 15.11.2019г. частна жалба – към жалбата не е приложен пощенски плик, респ. плик, обозначаващ предаване чрез куриер, върху който да е поставен номер, идентичен с този на товарителницата. Поради това следва да се приеме, че жалба вх.№9750 е подадена на отбелязаната върху нея дата, а именно на 15.11.2019г., т.е. след изтичане на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК срок. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателката, че липсата на отбелязване, че жалбата е постъпила чрез куриер, се дължи на неизпълнение на задълженията на служителите в Служба „Регистратура“ при ВКС. Неизпълнението на определено задължение от съдебен служител не може да се предполага. То подлежи на доказване. В случая, както вече беше отбелязано, по делото липсват доказателства жалбата да е била изпратена чрез куриер, поради което и при постъпването ѝ липсва отбелязване за осъществяването на подобно обстоятелство. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение