Определение № 331 от 26.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4970/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. и „Нед Ойл Къмпани“ ООД срещу разпореждане № 4790 от 06.10.2025г. по ч.гр.д. № 925/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната им жалба вх. № 16260/16.06.2025г. поради невнасяне на държавна такса в размер на 15лв. по сметка на Върховния касационен съд. Жалбоподателите намират разпореждането за неправилно. Сочат, че държавната такса е платена още преди няколко месеца. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: С обжалваното разпореждане е върната поради неотстраняване на допуснати нередовности частна жалба вх. № 16260/16.06.2025г. на М. Д. Д. и „Нед Ойл Къмпани“ ООД срещу определение № 1458 от 03.06.2025г. по в.ч.гр.д. № 925/2025г. на Софийски апелативен съд. С последното е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба вх. № 118990 от 18.12.2023г., подадена от същите лица, против част от разпореждане № 25838 от 28.11.2023г. по гр.д. № 10959/2023г. на Софийски градски съд. За да върне частната жалба съдията-докладчик е приел, че с определение № 4412 от 01.10.2025г. по ч.гр.д. № 3531/2025г. на ВКС, I г.о. е потвърдено определение № 1953 от 22.07.2025г. по в.гр.д. № 925/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на М. Д. за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса от 15лв. по подадената частна жалба с вх. № 16260 от 16.06.2025г. Настоящият състав намира разпореждането за неправилно. С определение № 1458 от 03.06.2025г. по в.ч.гр.д. № 925/2025г. на Софийски апелативен съд е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 118990/18.12.2023г., подадена от М. Д. Д. и „Нед Ойл Къмпани“ ООД, чрез управителя М. Д., срещу част от разпореждане № 25838/28.11.2023г. по гр.д. № 10959/2023г. на Софийски градски съд. Срещу това определение е постъпила частна жалба вх. № 16260 от 16.06.2025г., подадена от М. Д. Д. и „Нед Ойл Къмпани“ ООД (л. 8 от ч.гр.д. № 3531/2025г. на І г.о. на ВКС). С разпореждане № 2829 от 17.06.2025г. Софийски апелативен съд е оставил без движение частната жалба като е определил едноседмичен срок за представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30лв. (2 x 15лв., тъй като обжалващите лица са две и следва да се съберат две отделни такси). Жалбоподателите са уведомени за разпореждането на 07.07.2025г. В определения срок с молба вх. № 19011 от 14.07.2025г. е представено платежно нареждане за платена държавна такса в размер на 15лв. от „Нед Ойл Къмпани“ ООД, а от другия жалбоподател М. Д. Д. е отправено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК (л. 11 от ч.гр.д. № 3531/2025г. на І г.о. на ВКС). С определение № 1953 от 22.07.2025г. съдът е оставил без уважение искането на М. Д. Д. по чл. 83, ал.2 ГПК. Това определение е обжалвано пред Върховния касационен съд и е потвърдено с определение № 4412 от 01.10.2025г. по ч.гр.д. № 3531/2025г. на I г.о. След постъпване на делото в Софийски апелативен съд е постановено обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба поради невнасяне на държавна такса. Разпореждането е неправилно. Първо, не съответства на закона становището на Софийски апелативен съд, че по подадената частна жалба всеки от двамата жалбоподатели дължи отделна държавна такса в размер на 15 лв. и че общо са дължими 30 лв. държавна такса. Обжалваният акт е един, срещу него е подадена една обща частна жалба от двамата ищци в процеса и дължимата държавна такса според Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК е 15 лв. Второ, държавната такса в размер на 15 лв. е внесена на 14.07.2025г. и документът е представен по делото с молба от същата дата (л. 3 от ч. гр.д. № 3531/2025г. на ВКС). Трето, дори да бе дължима държавна такса от М. Д. поради отказа за освобождаване от държавна такса, то след влизане в сила на този отказ съдът е длъжен отново да го уведоми, че следва да внесе такса понеже искането му по чл. 83, ал.2 ГПК окончателно не е уважено. Едва след такова уведомление и при невнасяне на таксата в срок, жалбата би могла да бъде върната. Поради изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на апелативния съд за администриране на частната жалба. Обръща внимание, че подадената частна жалба вх. № 16260 от 16.06.2025г. е такава по чл. 274, ал.2 ГПК, а не по чл. 274, ал.3 ГПК - обжалва се оставяне на частна жалба без разглеждане от въззивния съд, а не потвърдено от въззивния съд преграждащо определение на първата инстанция. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.