Решение № 5494 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10304/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Поморие, действащ чрез процесуален представител, против решение № 6221 от 09.07.2025 г., постановено по адм. д. № 775/2024 г. на Административен съд – Бургас, с което по жалба на „Хоризонт“ АД, ЕИК 812117179, е отменен мълчалив отказ на кмета на община Поморие по заявление с вх. № 30-495-2/08.04.2024 г. на жалбоподателя и делото е изпратено като преписка на кмета на община Поморие за произнасяне по подаденото до него заявление с изричен акт в двумесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. С касационната жалба и подаденото писмено становище по делото са изложени съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото поради липса на годен за оспорване административен акт. Алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на „Хоризонт“ АД. Претендирани са разноски. Ответникът – „Хоризонт“ АД, представляван от редовно упълномощени процесуални представетли, в представен писмен отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените в касационното производство съдебни разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – Бургас е бил мълчалив отказ на кмета на община Поморие по заявление вх. № 30-495-2/08.04.2024 г., с което на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОС „Хоризонт“ АД, в качеството си на собственик на част от построената в ПИ с идентификатор 57491.502.156 по КККР на гр. Поморие сграда, е поискало да му бъде разрешено да придобие пропорционалните на неговата собственост идеални части от имота частна общинска собственост. С оспореното решение № 6221 от 09.07.2025 г., постановено по адм. д. № 775/2024 г., Административен съд – Бургас е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Поморие, постановен по заявление вх. № 30-495-2/08.04.2024 г., и преписката е върната на кмета на община Поморие за произнасяне по така подаденото заявление. За да постанови този резултат, съдът е приел, че подаденото от „Хоризонт“ АД заявление отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 3 от ЗОС и чл. 50 от Наредба № 1 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 1012/28.12.2018 г. на общински съвет Поморие (Наредбата), поради което ответникът – кметът на община Поморие, като надлежно сезиран по предвидения в Наредбата ред, е следвало да се произнесе по искането с изричен акт. Административният съд е приел, че фактическият състав по закупуване на земя - частна общинска собственост е сложен и в него участват различни административни органи. Кметът на общината е компетентен да се произнесе по заявлението за закупуване на земя - частна общинска собственост, след произнасянето на общински съвет – Поморие. Доколкото по делото не са били налице доказателства за своевременно предприети от административния орган действия по изпращане на преписката в общинския съвет и не е налице произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 2 от АПК. Кметът бил надлежно сезиран от жалбоподателя и е следвало да се произнесе по искането с изричен акт, съдържащ изискуемите реквизити, включително и да предприеме действия, за да сезира общински съвет – Поморие. Прието е, че във въпросната хипотеза, на кмета е вменено задължение да образува, придвижи и приключи производството за издаване на административен акт от неговата компетентност, при наличие на фактически обстоятелства, които законът изисква за това и след като това не е сторено, съдът е приел, че не е завършен сложният фактически състав на процедурата по придобиване на имот - частна общинска собственост по смисъла на чл. 50 от Наредбата вр. чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Поради това, мълчаливият отказ е отменен като незаконосъобразен, а преписката е върната на кмета на община Поморие за произнасяне по заявлението на жалбоподателя. Обжалваното съдебно решение е правилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд обосновано е констатирал, че административното производство е инициирано със заявление на „Хоризонт“ АД с вх. № 30-495-2/08.04.2024 г., с което на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОС, дружеството, в качеството си на собственик на част от построената в ПИ с идентификатор 57491.502.156 по КККР на гр. Поморие сграда, е поискало да му бъде разрешено да придобие пропорционалните на неговата собственост идеални части от имота частна общинска собственост. Липсата на произнасяне е формирало мълчалив отказ, който като незаконосъобразен е бил отменен. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето на административния орган в срок, включително и неизвършването на административна услуга, формира мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Както правилно е приел административният съд, в случая е налице императивно законово задължение за административния орган за произнасяне по заявлението. При изрично предвиден ред, съобразно чл. 35, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 2 от ЗОС и чл. 50 от Наредбата, обсъден от първоинстанционния съд, административният орган е следвало да издаде изричен акт, като районната администрация служебно прилага към преписката документите по чл. 50 от Наредбата. Наличието на решение на общински съвет – Поморие за продажбата на общинския имот е предпоставка за издаване на заповед за продажба на имота от страна на кмета на общината, но процесуалното бездействие на административния орган да изпълни нормативно вмененото му задължение по предприемане на необходимите действия по служебно окомплектоване на преписката и отправяне на предложение до общинския съвет, не може да се приеме като законосъобразен акт. При правилни изводи на първоинстанционния съд за наличие на сложен фактически състав, осъществяването на който приключва с издаване на окончателния акт на кмета, а по закон искането се отправя именно до кмета, то негово задължение, предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от АПК, е да придвижи преписката с оглед изпълнение и на другите фази от производството, както и да се произнесе с изричен акт. След като това не е сторено, правилно административният съд е приел, че е формиран мълчалив отказ и е отменил същия като незаконосъобразен. С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни наведените в касационната жалба твърденията за липса на формиран мълчалив отказ на кмета на община Поморие, относно подаденото от „Хоризонт“ АД заявление. Не следва да бъде споделено становището на касатора, че предприемането на действия по разделяне на процесния имот и изменение на ПУП, одобрено с решение на общински съвет – Поморие № 322 от 11.10.2024 г., пречат за произнасянето на органа по чл. 35, ал. 3 от ЗОС вр. чл. 50 от Наредбата. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, преценката за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ се осъществява към момента на формирането му. До изтичане на срока за произнасяне по подаденото от „Хоризонт“ АД заявление, административният орган не е предприел действия по сезиране на местния общински съвет, нито е спрял административното производство поради наличието на пречки или необходимост от осъществяване на други правни действия, необходими за продължаването му. Проект за изменение на ПУП е одобрен от общинския съвет едва на 11.10.2024 г. Настъпили след формиране на мълчаливия отказ факти и обстоятелства, не могат да обосноват липса на такъв. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Обстоятелството, че в чл. 51 от приложимата наредба е регламентирано, че „когато имотът, върху който е изградена сградата е поделяем, кметът на общината предприема необходимите действия за разделянето на имота“, не освобождава административния орган от задължението да спазва предвидените в АПК общи правила за водене на производството, както и относно спазване на сроковете за предприемане на действия, осигуряващи законосъобразността на произнасянето му. Страните по процесното производство са в отношение на неравнопоставеност и за административния орган е въведено задължение да прояви активно поведение спрямо заявителя, в това число да го уведоми, че ще бъде инициирано друго административно производство, необходимо за произнасянето му, а не да се въздържа от произнасяне в неопределен срок. Да се приеме обратното би било в нарушение на въведените с разпоредбите на АПК принципи на служебно начало, последователност и предвидимост, достъпност, публичност и прозрачност на действията на администрацията при провеждане на административното производство. По тези доводи на касационната инстанция и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съдебен акт не страда от пороците, посочени от касатора като отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Ответникът също е отправил искане за присъждане на разноски за процесуалното представителство пред касационната инстанция. Не са представени доказателства за извършени разноски в хода на настоящото производство. Приложен е единствено договор за правна защита и съдействие по адм. д. № 775/2024 г. на Административен съд – Бургас, разноските по който са присъдени с решението по делото. Поради това и искането на ответника за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,