Определение № 8024 от 21.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6002/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е частна жалба, подадена от Г. И. Г., против решение № 11008/30.03.2025 г., постановено по адм. дело № 880/2022 г. по описа на Административен съд – София-град в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане исковата му молба, подадена против Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, за присъждане на имуществени вреди в размер на 30 243 лева, представляващи обезщетение за неполучени работни заплати за периода от 17.05.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба - 31.01.2022 г. Излагат се доводи за необоснованост оспорената част от решението поради нарушение на материални закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост, поради и което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез юрисконсулт Й. Георгиев, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Производството по делото на АССГ е образувано по искова молба на Г. И. Г., подадена против Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени му както имуществени вреди в размер на 29 291,83 лева, така и неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, претърпени в периода 23.05.2017 г. – 26.03.2019 г. от незаконосъобразен и отменен административен акт – Заповед №РД-04/17.05.2017 г. на председателя на ДАМТН, заедно със законната лихва за забава върху претендираните суми, смятано от 23.05.2017 г. до 29.03.2022 г. В Уточняваща молба от 30.03.2022 г. Г. е посочил, че претендираните имуществени вреди представляват пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани доходи от работна заплата, пари за дрехи и допълнително материално стимулиране за процесния период. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № Д-01/01.02.2017 г. на председателя на ДАМТН Г. И. Г. е бил временно отстранен от работа, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) до приключване на образуваното срещу него дисциплинарно производство. След това, със Заповед № РД-04/17.05.2017 г. на председателя на ДАМТН на Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с държавния служител. С решение № 2599/18.04.2018 г., постановено по адм. дело № 11366/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, е отменена Заповед № РД-04/17.05.2017 г. на председателя на ДАМТН. Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 3690/13.03.2019 г., постановено по адм. дело № 7001/2018 г. по описа на Върховния административен съд. От правна страна административният съд приел, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 243 лева, представляващи пропуснати ползи от неполучени работни заплати за периода от 17.05.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба 31.01.2022 г., е процесуално недопустим. Посочено е кои дела са подведомствени на административните съдилища и е в чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ изрично е предвидено изключение от приложимостта на ЗОДОВ в случаите, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. В случая за такъв специален начин на обезщетение е посочен установения в чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Поради това е прието, че макар за ищеца да е възникнало право на обезщетение за имуществените вреди, причинени от отменен административен акт - Заповед № РД-04/17.05.2017 г., той няма право на избор по кой ред да бъде реализирана отговорността на ответника. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав счита, че неправилно административният съд е оставил без разглеждане иска на Г., насочен против Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, в частта, с която се претендират присъждане на имуществени вреди в размер на 30 243 лева, представляващи обезщетение за неполучени работни заплати за периода от 17.05.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба - 31.01.2022 г. Видно от исковата молба, същата е подадена на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но Г. е посочил и чл. 100 от Закона за държавния служител, а съгласно ал. 4 на посочената норма държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Освен това, от изложените от ищеца обстоятелства и от направените искания безспорно се установява, че в случая се касае и за иск по чл. 104 от Закона за държавния служител. Следователно, така подаденият иск от Г. И. Г. за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени вреди е следвало да бъде разгледан по реда на чл. 100 и чл. 104 от Закона за държавния служител от страна на съда, които са подсъдни на административния съд. Ако за съда има неяснота относно претендираното с исковата молба, той е следвало да я остави без движение и да изиска уточнение, но не и да пристъпи директно към връщането ѝ. Въз основа на изложеното до тук, като е оставил без разглеждане исковата молба на Г. И. Г., подадена против Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 29 291,83 лева, претърпени в периода 23.05.2017 г. – 26.03.2019 г. от незаконосъобразен и отменен административен акт – Заповед № РД-04/17.05.2017 г. на председателя на ДАМТН, заедно със законната лихва за забава върху претендираните суми, смятано от 23.05.2017 г. до 29.03.2022 г., административният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по горепосочената част от иска. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение