Определение № 50217 от 25.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3344/2021 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 503210/07.07.2023 г. адв. Н. С. П., в качеството си на процесуален пълномощник на ищеца и ответник по касационната жалба Т. Н. Т., моли съда да допълни постановеното по делото определение № 50202/26.06.2023 г. относно разноските, като присъди такива за изготвянето на отговора на касационната жалба. В молбата се сочи, че с това определение е върната касационната жалба на ответника и делото е прекратено; че още с отговора на касационната жалба са представени списък на разноските и договор за правни услуги, и са претендирани разноски; както и че такива се дължат в резултат на прекратяването на производството по делото. Молбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тъй като се иска допълване (а не изменение) на съдебния акт в частта за разноските, не е необходимо да е представен списък на разноските, като процесуална предпоставка за допустимостта на молбата (т. 8 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Ответникът по молбата и по иска – касаторът „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния си пълномощник адв. Н. Д. М., в отговора на молбата излага становище, че се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за изготвянето на отговора на касационната жалба – в минимален размер от 7 369.47 лв. (с ДДС), определен съгласно чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС – в редакцията на разпоредбите, действала към датата на подписване на договора за правни услуги. Разгледана по същество, молбата е основателна. Отговорът на касационната жалба е подаден от името на ищеца Т. Т., чрез процесуалния му пълномощник по делото адв. Н. П. от Адвокатско дружество „Б. и П.“, като своевременно (също с отговора) е поискано и присъждане на разноските и е представен списък на същите, с който е уточнена претенцията – иска се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв – в минимален размер от 9 825 лв. (с ДДС), определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Също с отговора на касационната жалба е представен и договор за правни услуги от 02.08.2021 г., сключен между ищеца Т. Т. и Адвокатското дружество „Б. и П.“, в който е уговорено, че адвокатската помощ се оказва безплатно на ищеца, като материално затруднено лице – на основание чл. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. С определение № 50202/26.06.2023 г. съдът е върнал касационната жалба, подадена от ответника „Юробанк България“ АД, и е прекратил производството по делото, като е пропуснал да се произнесе по така заявената претенция за разноски. При това положение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответната банка дължи и следва да бъде осъдена с настоящото определение – чрез допълване по реда на чл. 248 от ГПК на определение № 50202/26.06.2023 г. – да заплати на процесуалния пълномощник на ищеца – ответника по касационната жалба, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ, изразяваща се в изготвянето и подаването на отговора на касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, размерът на това възнаграждение се определя от съда. От друга страна съдът не би могъл да присъди повече от претендирания размер – в противен случай би се произнесъл свръх петитум. В случая няма спор, че се дължи минималният размер на адвокатското възнаграждение, както и че базата за неговото изчисляване – материалният интерес по делото, е в размер 332 915 лв. Тъй като оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца (ответника по касационната жалба) се изразява единствено в изготвянето и подаването на отговора на касационната жалба, то основателен е доводът на ответната банка, че приложими в случая са разпоредбите на чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, но неоснователно се поддържа, че следва да се приложи тяхната отменена редакция, действала към момента на сключването на договора за правни услуги; тези разпоредби са приложими в действащата им редакция – към момента на определянето на адвокатското възнаграждение от съда. С оглед така изложеното, следва да се присъди претендираното възнаграждение в размер 9 825 лв., което не надхвърля минималния размер от 13 474.95 лв., определен съгласно чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение