Определение № 1890 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 325/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 8397/08.05.2025 г., подадена от касатора С. К. Т., с искане за спиране на изпълнението на въззивно осъдително решение № 404/13.11.2024 г. по в.гр.д. № 472/2024 г. на Апелативен съд – П.. Доколкото към същата не е представен документ за внесена гаранция в посочения от закона размер – присъдената сума по решения за парични вземания (чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК), с разпореждане № 84/08.05.2025 г. са дадени указания на страната в този смисъл. С определение № 1425/12.05.2025 г., постановено по настоящото дело, решение № 404/13.11.2024 г. по в.гр.д. № 472/2024 г. на Апелативен съд – П. не е допуснато до касационно обжалване. С разпореждане № 89/13.05.2025 г., след отмяна на разпореждането от 08.05.2025 г., на касатора е указано в едноседмичен срок от съобщението да заяви изрично дали поддържа искането по чл. 282, ал. 2 ГПК, направено с горецитираната молба и да обоснове правен интерес за това. В дадения срок уточнение не е направено от касатора. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение, Търговска колегия, след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Молбата за спиране е неоснователна. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение от 24.10.2012 г. по тълк. дело № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС, целта на производството по чл. 282 ГПК е да се предостави защита на касатора – ответник по иска, срещу провеждане на предвиденото в чл. 404, т. 1 ГПК предварително принудително изпълнение на обжалваното осъдително въззивно решение. В случая, при недопускане на касационно обжалване на осъдителния въззивен съдебен акт, същият е влязъл в сила, поради което не е налице една от задължителните предпоставки за приложение на хипотезата на чл. 282, ал. 2 ГПК. За изчерпателност на изложението следва да се отбележи също, че касаторът не е предоставил по настоящото дело и доказателства за внесена по сметката за обезпечения/гаранции на Върховния касационен съд гаранция в размер на присъдената сума, съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, което е самостоятелно основание за отхвърляне на искането. По тези мотиви настоящият състав намира, че молбата по чл. 282, ал.2 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,