Определение № 11097 от 07.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2025 г.

Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Асоциация на парковете в България“, гр. София и Сдружение с нестопанска цел „Балканка“, гр. София срещу заповед № РД-542 от 30 юли 2025 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ, бр.68 от 19.08.2025 г.) в качеството ѝ на общ административен акт, с който се намалява площта на Природен парк „Сините камъни“ с 11,771 дка. При извършената служебна проверка Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че подадената жалба не му е родово подсъдна предвид следните съображения: С разпоредбата на чл.132, ал.2, т.2 изр. първо АПК е предвидено, че на Върховния административен съд са подсъдни тези оспорвания срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, които са издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Обжалваният акт не е от категорията на изброените в предложение първо от цитираната разпоредба. Не са налице и останалите разписани в чл.132 АПК хипотези, обуславящи подсъдност на делото пред Върховния административен съд. С решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. е дадено тълкуване на чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България, с което е прието, че разпоредбата задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. В случая няма данни редуцирането на територията на Природен парк „Сините камъни“ да е залегнало в политическата концепция на настоящия или предходния министър на околната среда и водите. Липсата на посоченото основание, което е от значение за процесуалната предпоставка - родова подсъдност на спора прави ирелевантно наличието на второто такова - установени властнически правомощия за министъра като единствен орган на изпълнителната власт със специална компетентност по издаване на процесния административен акт, доколкото за да е родово подсъдно делото на Върховния административен съд е необходимо кумулативното единство и на двете посочени по-горе основания. Предвид горното, оспорването не попада в хипотезата на чл.132, ал.2, т.2 АПК и не е родово подсъдно на Върховния административен съд, а на съответния административен съд съгласно чл.132, ал.1 АПК. Липсата на посочен в акта адресат определя съгласно чл.133, ал.2, изр. второ АПК делото като местно подсъдно на административния съд, в района на който е седалището на органа – а именно Административен съд София – град. По изложените съображения, образуваното съдебно производство следва да се прекрати и по правилата на родовата и местната подсъдност жалбата да се изпрати за разглеждане на Административен съд София-град. Мотивиран от горното и на основание чл.135, ал.1 и ал.2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,