Решение № 5569 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 471/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Вива Кредит“ АД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 8124/13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1268/2025 на Административен съд /АС/ – Хасково, с което е отменен изричен отказ на дружеството, обективиран в уведомление от 02.06.2025 г., да предостави на С. В. В. копия на всички носители на личните ѝ данни - договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания и всички други документи, съдържащи нейни лични данни, въз основа на които се извършва тяхното обработване от „Вива Кредит“ АД, в качеството му на администратор на лични данни за периода от 05.03.2019 г. до 05.03.2025 г. и преписката е върната за ново произнасяне по искането при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба е направено искане за спиране на настоящото производство във връзка с образувано пред Съда Европейския съюз /СЕС/ дело С-676/2025 г. Ответникът по касационната жалба – С. В. В., с адрес в гр. Димитровград, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ на адвокат Мавров. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. По искането за спиране на производството. Предмет на настоящето производство е акт на администратор на лични данни, постановен по искане на субект на лични данни по реда на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /ОРЗД, Регламента/, като по делото няма данни отношенията на страните по делото да се приключени, като това следва от представеното по делото Уведомление от 02.03.2025 г. и приложенията към него, издадено от администратора на личи данни. Образуваното пред СЕС дело № С-676/2025 г. е по отправено запитване от АС Варна с поставени общо пет въпроса, които обаче касаят права на субекта на данни при приключени договорни отношения с администратора, при което настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 154а, ал.1, т. 8 АПК - поставените въпроси пред СЕС по посоченото дело не обуславят изхода по спора. По касационната жалба. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че не е удовлетворено искането на субекта на данни по чл. 15, пар. 1 от Регламента. АС – Хасково е посочил, че като администратор на лични данни, дружеството е длъжно да предостави копие от личните данни на В., които са в процес на обработване, което предвид решение на СЕС от 04 май 2023 г. по дело № 487/21, т. 21 са копия от извлечения от документи или цели документи, за да може субектът на данните да упражни ефективно предоставените му с ОРЗД права, като се вземат предвид правата и свободите на други лица. С оглед тези съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на „Вива Кредит“ АД, гр. София за ново произнасяне по направеното искане при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е частично правилно и частично неправилно. Настоящият съдебен състав споделя приетото от АС – Хасково, че липсата на представени от администратора копия на всички документи, които се съхраняват от администратора и съдържат лични данни на субекта на данни, отправил искането, е в нарушение на чл. 15, § 3 ОРЗД. В конкретния случай ответникът по касация е сезирал дружеството с искане по чл. 15 от Регламента, като е поискал предоставянето на конкретна документация, включваща копия на всички носители на личните й данни в това число договори, стандартни европейски формуляри и платежни нареждания. С оспорения пред административния съд отказ, конкретни копия на описаните по горе документи не са предоставени, като е посочена категорията на обработваните лични данни, както и целите, за които се обработват. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на В.. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, § 1, букви „а“ – „з“ и „й“ ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, § 1, буква „и“, предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи. Решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд обаче, в частта относно отказа за предоставяне на исканите от В. копия на платежни нареждания. Последните безспорно съдържат нейни лични данни, но същите представляват банкови документи, които се издават от обслужващата банка или платежна институция въз основа на нареждане от платеца. Тези документи се създават и съхраняват от банката и от самия наредител, следователно дружеството по правило не разполага с оригинал или копие от платежното нареждане, освен ако такова не му е било изрично предоставено от наредителя. От предходното се извежда, че при липсата на фактическа възможност за предоставяне на исканите копия от платежни документи, отказът на администратора в тази част е законосъобразен. Решението в тази част следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на С. В. В. против отказ на дружеството, обективиран в уведомление от 02.06.2025 г., да предостави на В. поисканите от нея копия на платежни нареждания. С оглед изхода на спора и съобразно уважената част на жалбата, на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро за двете съдебни инстанции на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платими от С. В. В.. На процесуалния представител на ответника, съобразно отхвърлената част на жалбата, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро., определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение