Решение № 548 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Иваго Комерс“ ЕООД с управител И. И. П. чрез процесуален представител, срещу решение № 21916 от 25.06.2025 г., постановено по административно дело № 10843/2023 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. 02-220-2600/1019/10.03.2022 г. (УП), издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното УП бъде отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне, както и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“(ДФЗ) чрез процесуален представител, в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в условията на евентуална отмяна на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. След издаване на процесното УП по жалба на дружеството срещу него е образувано адм. дело № 3427/2022 г. по описа на АССг, като с постановеното по него решение № 7484 от 07.12.2022 г. то е отменено, като е прието, че е постановено в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и преписката е върната за ново произнасяне, но с решение № 10817 от 08.11.2023 г., постановено по адм.дело № 766/2023 г. ВАС отменя решението на АССг и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което е образувано адм. дело № 10843/2023 г. по описа на АССГ, по което е постановено обжалваното пред настоящия състав решение. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Неоснователни са наведените доводи за неправилност на изводите на съда относно спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй в случая по този въпрос е налице сила на пресъдено нещо между страните, предвид постановеното в решение № 10817 от 08.11.2023 г., постановено по адм.дело № 766/2023 г. на ВАС. При това правилно този факт е посочен в обжалваното решение и АССг изцяло се е съобразил с този юридически факт, който следва да бъде съобразен и от настоящия състав. Неоснователен е и наведеният довод, че актът е незаконосъобразен поради това, че не е установено по делото компетентността на лицето, разпоредило извършването на проверка на място, тъй като в заповед 401803/07.07.2020 г. като издател е посочен началникът на Регионален технически инспекторат К. В. Йорданов, но подписът е положен със запетая поради следното: На първо място посочената заповед е представена по първото образувано по жалбата на дружеството адм. дело № 3427/2022 г. по описа на АССг като част от административната преписка, която е приета с протоколно определение от 13.09.2022 г., не е оспорено от жалбодателя, при което възраженията относно авторството на издателя на заповедта, като направени едва в производството по адм. дело № 10843/2023 г. са ненадлежно направени. При това от събраните в хода на производството доказателства безспорно е установено, че служителят, заемащ длъжността Началник отдел „Регионален технически инспекторат“ (РТИ) е ползвал платен годишен отпуск през периода 06.07.-10.07.2020 г., по силата на заповед № 6313/02.07.2020 г., през което време е определен да го замества служителят Т. Г. Доганджиева, заемаща длъжността „главен експерт“ в РТИ. Тези обстоятелства са установени от приетата без възражение от страните съдебно-техническа експертиза. На следващо място няма спор, че така разпоредената проверка е извършена от лицето, посочено в заповедта, което е отразило резултатите от същата в приложения доклад (л. 36-62 от адм. дело № 3427/2022 г.). От съдържанието на доклада се установява и обстоятелството, че проверката е извършена в присъствието на управителя на дружеството, който е отказал да го подпише. От съдържанието на доклада се установява, че установената при извършената проверка на място площ не съвпада с декларираната, както и че част от парцелите са неподдържани и не отговарят на условията за допустимост. За изясняване на спорния факт каква част от заявените за подпомагане площи са допустими са назначени две експертизи техническа и аграрно-техническа за установяване на факта каква част от заявените от дружеството за подпомагане площи отговарят на изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2/2018 г.). Посоченото в цитираната разпоредби изисква същите да бъдат поддържани в състояние, годно за производство, като за това трябва да отговарят на изискванията на чл. 5, 6 и 9 от посочената Наредба. Тези изисквания са следните: да бъде приложена поне една от следните дейности на обработваеми земи – изораване, дисковане, косене на тревата без изнасяне на сено/сенаж, обработка с хербициди, а на постоянно затревени площи – косене на тревата без изнасяне на сено/сенаж. Като изискване за земите под угар е посочено, че те са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка (изораване, дисковане) от 1 януари до 31 май на годината на кандидатстване, и следи от тези дейности са разпознаваеми през цялата календарна година. По отношение на трайните насаждения изискванията за допустимост предвиждат, че е необходимо най-малко 70 % от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи (неизсъхнали), както и, че почвената повърхност в междуредията се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване), като последното изискване се счита за изпълнено, когато следи от дейностите са разпознаваеми през цялата календарна година. При изготвяне на заключенията си и двете вещи лица са ползвали изготвените снимки от служителя на РТИ, извършил проверката на място, като и двете експертизи са приети от съда, като втората е назначена по възражение на процесуалния представител на дружеството с искане на поставените въпроси да отговори специалист агроном. И двете заключения са оспорени от жалбодателя, без обаче да се сочат причини за това и без да е направено искане за събиране на други доказателства. И двете лица сочат 14 от парцелите като недопустими за подпомагане, като вещото лице по назначената техническа експертиза сочи като недопустим за подпомагане и парцел 22736-50-1-5 със заявена площ 12,52 ха в землището на [населено място]. За този парцел вещото лице по назначената агро-техническа експертиза не е дал становище за недопустимост, като липсва обсъждане конкретно за този парцел. Същевременно следва да бъде посочено, че доколкото по делото е установено, че в същия се отглежда маслодайна роза вещото лице в дадените обяснения в съдебно заседание по отношение на тази култура е посочил, че тази култура изисква друг вид обработка, която се извършва през пролетта – месец април, но след това е допустимо в периода на вегетация да има плевели, като следващата обработка е през месец октомври, за разлика от лавандулата, която изисква целогодишна поддръжка.При съобразяване на всички редовно събрани в хода на производството доказателства – доклада на РТИ от извършената проверка на място и заключенията на двете вещи лица, които установяват, че и този парцел е бил затревен правилно в обжалваното решение е прието, че не са били изпълнени условията по чл. 9, ал.1, т.2 от наредба № 2/2018 г., тъй като макар агротехнически да не е задължителна обработка на междуредията, това е условие за допустимост на исканото подпомагане. Вярно е, че съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2018 г., която предвижда като условия за допустимост земите да отговарят на изискванията на чл. 7 - 9, но тъй като в случая от доказателствата по делото е установено неизпълнение на изискването по чл. 9, ал.1, т. 2 от посочената Наредба, който е приложим като условия за допустимост както по т. 2, така и по т.1 на чл. 4, ал.1 от Наредба 2/2018 г. Предвид така установеното, настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд въз основа на приетите доказателства и при съобразяване установеното със сила на пресъдено нещо в решение 10817 от 08.11.2023 г., по адм. дело № 766/2023 г. на ВАС и дадените с него указания от касационната инстанция в обжалваното пред настоящия състав решение приема, че при установено неизпълнение на изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2/2018 г. за конкретно установените от вещите лица земеделски площи, заявени за подпомагане, обжалваният акт е законосъобразен, тъй като при извършената проверка за законосъобразност не е установено наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.3 АПК касационния жалбодател следва да заплати на администрацията при ответника – ДФЗ деловодни разноски в 102,26 евро - равностойността на размер на 200 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение