Определение № 34 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 15/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.1 и чл.248 ГПК. Образувано по частна жалба на О. АД-София против определение от 8.10.2010 г. по т.д. № 2316/2010 г. на Софийски АС в частта, с която, на основание чл.192,ал.4 във вр. с чл.64,ал.3 ГПК-отм. и п.2,ал.1 ПЗР ГПК, оставя без уважение молбата на О. АД, за допълване на определение от 20.07.2010 г. по т.д. № 2316/2009 г. на С., в останалата й част за присъждане на разноски над 300 лв. до претендираните 6 660 лв. адв.възнаграждение. С обжалваното определение е прието, че процесуална защита по същество не се е развила, тъй като при проверка за допустимост на въззивната жалба, въззивното производство е прекратено, поради което договореното адв.възнаграждение на ответната страна е прекомерно и следва да бъде възмездено до размер на 300 лв. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Видно от договора за правна защита внесеното адв.възнаграждение е 6 660 лв. Предмет на делото са установителни искове за нищожност на два бр.договори и връщане на даденото по договорите. С първоинстанционното решение на СГС исковете са отхвърлени. Съгласно п.2 ДР от Наредба І 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения, в случаите по чл.64 ГПК-отм., присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията по тази наредба. В чл.7,ал.1,т.4 за други неоценяеми искове възнаграждението е 150 лв. Въззивният съд е присъдил еднократния размер 300 лв. и затова сега следва да се присъди разликата до трикратния размер или още 600 лв. плюс разноските за това производство-15 лв.д.т. и 120 лв. адв.възнаграждение. По изложените съображения, частната жалба е частично основателна. Водим от горното, ВКС-І т.о.