Определение № 89 от 14.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 49/2010 г.

Делото е образувано по касационната жалба на адвокат П. като процесуален представител на С. С. Д. и Н. С. Д., и двамата от [населено място],, област Пловдивска, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 02.Х1.2009г. по гр.д. № 1820/2009г., с което са потвърдени решенията на Пловдивския PC от 04.Х1.2008г. и поправящото го от 14.V.2009r. по гр.д. № 1199/2008г., с които е уважен предявеният от М. П.Д. иск за разваляне за част от предмета му договорът за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 143/1987г., с който М. П. Д. и С. Н. Д. са прехвърлили на Н. Д. недвижим имот -дворно място и къща в него, находящи се в [населено място]. На 08.VI.2010 г. в регистратурата на ВКС е постъпило нотариално заверено заявление вх.№ 5463, с което М. П.Д. се отказва от иска си по чл.87 ал.З от ЗЗД за разваляне до ид.част от предмета на договора по нот.акт № 143/1987г. и моли постановените вече решения да бъдат обезсилени. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа молбата намира, че е налице хипотезата на чл.233 ГПК. Заявеният от ищцата отказ от предявения иск десезира съда за произнасяне по него и обуславя обезсилване на атакуваното въззивно решение, както и на потвърденото с него първоинстанционно такова, и прекратяване на производството по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,