Определение № 2132 от 24.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 352/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Уиз Еър Унгария Црт.“ - [населено място], Унгария, извършващо търговска дейност в Република България, чрез клона си „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон България“, чрез адв. Е. П., срещу определение № 22720/14.11.2025 г. по възз. гр. д. № 12790/2024 г. на Софийски градски съд, с което краен резултат изцяло е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред въззивната инстанция. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. Ответната страна по жалбата – Г. С. И., чрез адв.А. К., в писмен отговор е изложила доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: За да приеме, че на „Уиз Еър Унгария Црт.“ не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, СГС е посочил, че по делото са представени 3 бр. фактури - фактура № [ЕГН]/04.11.2022 г. на обща стойност 24 186,72 лв., фактура № 25975/03.07.2023 г. на стойност 265,63 лв. и фактура № 26117/01.08.2023 г. на стойност 5 541,24 лв., като всяка от тях е издадена от Адвокатско дружество „Б. и Ко“ и има за получател дружеството - жалбоподател. В първата фактура е посочено, че сумата от 8 062,24 лв. е за „процесуално представителство Уиз Еър Унгария по гр. д. 49106/2022 53 с-в, СРС Г. И.“, а в другите две фактури, че сумите са за „процесуално представителство и съдействие по обжалване на решение 9485/5.6.2023 г. по гр. д. 49106/2022 г., 53 с-в, СРС“. Във всички е записано плащане „по сметка в лева“, т.е. - страните са уговорили заплащането на адвокатското възнаграждение да се извърши по банкова сметка на адвокатското дружество. Предвид това, за доказване действителното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение, страната следва да представи надлежно оформени платежни документи, от които да се установява плащане на сума в уговорения размер, извършено във връзка с осъщественото процесуално представителство по конкретното дело. Платежен документ, от който безспорно да е видно извършено в полза на адвокатското дружество плащане на договореното възнаграждение, не е представен по делото. Възлагането в тежест на насрещната страна на сторени от другата страна разноски не може да почива на предположения. Направен е извод, че на дружеството не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не е доказано извършването на такива. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. На първо място следва да се посочи, че фактура № [ЕГН]/04.11.2022 г. на обща стойност 24 186,72 лв., касае заплатените разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд. По отношение на фактура № 25975/03.07.2023 г. на стойност 265,63 лв. и фактура № 26117/01.08.2023 г. на стойност 5 541,24 лв., същите касаят уговорено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство. От представените по делото банкови нотификации (л. 246, л. 247, л. 251 и л. 252, както и в сл.) не се установява извършването на заплащане по двете фактури. В първата нотификация като основание за извършване на превода са посочени следните номера на фактури - „[ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], 00000“, а във втората нотификация - „[ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], 00000“. В нито една от нотификациите не са посочени като основание на превода номерата на фактура № 25975/03.07.2023 г. на стойност 265,63 лв. и фактура № 26117/01.08.2023 г. С оглед на това, правилно въззивният съд е приел, че на дружеството не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не е доказано по безспорен начин извършването на такива за въззивното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение