Определение № 4274 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3323/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 268427/23.05.2025 г. на В. С. М., чрез пълномощника адвокат В. П., срещу определение от 22.04.2025 г. по гр. д. № 12938/2019 г. на Софийски градски съд, с което е допълнено определение от 11.10.2024 г. по в.гр. д. №12938/2019 г. по описа на СГС в частта за разноските, като В. М. е осъдена да заплати на Й. П. Г.-К. 705,14 лева – разноски за възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното производство, 1175, 76 лева – разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат във въззивното производство, както и на Б. П. Г. 600 лева – разноски за възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното производство и 515 лева – разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат във въззивното производство. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че ответникът е дал повод за предявяване на иска, поради което ищецът не следва да носи отговорност за разноски от прекратяването на производството в резултат на направен отказ от иск. Сочи, че съдът не е разгледал и обсъдил защитната му теза относно антидатиране на представените от ответниците договори за процесуално представителство. Ответниците по жалбата – Й. Г.-К. и Б. Г. не са взели становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, констатира, че с обжалваното определение, постановено от Софийски градски съд като въззивна инстанция, е допълнено определение от 11.10.2024 г., с което в резултат на заявен отказ от иск въззивното решение е обезсилено изцяло, а първоинстанционното – частично. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението (определението), чието изменение се иска. В случая определението, с което производството по делото е прекратено поради отказ от предявения иск, попада в кръга на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е отбелязано и в мотивите на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк.д. № 2/2018 г. на ВКС, ОСГТК. В него е прието, че преграждащите определения, които за първи път постановява окръжният съд като въззивна инстанция, са: определения за прекратяване на въззивното производството поради недопустимост на въззивната жалба, определения за прекратяване на въззивното производство, поради десезиране на въззивния съд, определения за прекратяване на исковото производство, вкл. въззивното, обезсилване на пръвоинстанционното решение поради липса на правосубектност на страна, поради отказ от иска, постигане на спогодба, определенията за спиране на въззивното производство и отказ за възобновяване на въззивното производство. Ето защо при съобразяване на действащата редакция на чл. 274, ал. 2 ГПК (след изменението й със ЗИДГПК, ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.), тези определения подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. Компетентен да се произнесе по частната жалба в случая е Софиийският апелативен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.