Определение № 7004 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6083/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. П. С. срещу Определение № 2649 от 08.07.2024 г., постановено по адм.дело № 702/2024 г. по описа на Административния съд - Пазарджик, с което е прекратено производството по делото. Счита, че обжалваното определение е неправилно. Иска се отмяната му и връщане на делото на Административен съд Пазарджик за продължаване на процесуалните действия. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител, в писмен отговор е оспорил частната жалба като неоснователна. Частната жалба като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съгласно чл. 229, ал. 1, от АПК, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна. С Определение № 1478 от 26.10.2023 г., постановено по адм. дело № 925 по описа на съда за 2023 г., първоинстанционният състав е оставил без разглеждане, жалбата на И. П. С., понастоящем в Затвора [населено място], срещу Заповед № Л-967 от 01.09.2023г., издадена от началника на Затвора [населено място], с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 денонощия“. Със същото определение, производството по адм. дело № 925 по описа на съда за 2023 г. е било прекратено. Срещу това определение е постъпила касационна жалба с вх. № 9486 от 13.11.2023г., подадена от И. С.. С Определение № 1649 от 15.11.2023 г., постановено по адм. дело № 925, по описа за 2024 г., съдът е оставил без разглеждане, касационната жалба на И. С. с вх. № 9486 от 13.11.2023г. срещу Определение № 1478 от 26.10.2023 г. по адм. дело № 925 по описа на съда за 2023г. За да остави без разглеждане касационната жалба от С. с вх. № 9486 от 13.11.2023г., първоинстанционният съд е констатирал, че Определение № 1478 от 26.10.2023 г. по адм. дело № 925 по описа за 2024 г. е връчено на жалбоподателя на 31.10.2023г. и следователно срока за подаване на жалба срещу него е изтекъл на 07.11.2023г., който е присъствен ден. Прието е, че съобразно печата положен върху пощенския плик с който жалбата е изпратена до съда, същата е регистрирана в деловодството на затвора с изх. № М-4549 от 09.11.2023г., тоест касационната жалба е подадена след изтичане на определения в закона седем дневен срок. Определение № 1649 от 15.11.2023 г., по адм. дело № 925 по описа за 2023 г. е връчено на неговия адресат лично на 21.11.2023 г. По делото не е установено, от страна на С. да са извършване каквито и да е процесуални действия след 21.11.2023 г. При това положение е явно, че Определение № 1649 от 15.11.2023 г., по адм. дело № 925 по описа за 2023 г., с което касационната жалба на И. П. С., с вх. № 9486 от 13.11.2023г., срещу Определение № 1478 от 26.10.2023 г. по адм. дело № 925 по описа за 2023 г. е оставена без разглеждане при условията на чл. 213а, ал. 2, във връзка с чл. 215, т. 3 от АПК е влязло в сила на 29.11.2023 г. По тези съображения решаващият състав е преценил, че производството по частната касационна жалба на И. С. с вх. № 9486 от 13.11.2023г., срещу Определение № 1478 от 26.10.2023 г. по адм. дело № 925 по описа за 2023 г. е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което на основание чл. 159, т. 6 от АПК, съдът е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия състав на Административен съд – Пазарджик, поради което не намира за необходимо да преповтаря мотивите за взетото определение. Видно от данните по делото съдът правилно е приел, че са налице основанията на чл. 177, ал. 3 от АПК - наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който е оставена без разглеждане касационната жалба на И. П. С. с вх. № 9486 от 13.11.2023г., срещу Определение № 1478 от 26.10.2023 г. по адм. дело № 925 по описа за 2023 г. Съгласно цитираната разпоредба решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо препятстват повторното разглеждане на жалба със същия предмет, с оглед принципа за правна сигурност и стабилитет на правните последици на влезлите в сила съдебни актове. Служебната проверка по чл. 168, ал. 2 от АПК, обхващаща и въпроса за валидността на акта, преклудира възможността за процесното оспорване, съобразно чл. 177, ал. 3 от АПК. В случая, по оспорването е налице влязъл в сила съдебен акт, поради което съдът правилно е приел, че са налице основанията на чл. 159, т. 6 от АПК. Посоченото е процесуална пречка за съществуване на правото на оспорване, която по своя характер е абсолютна и за която съдът следи служебно. Налице е субективен и обективен идентитет на делата. По изложените съображения при постановяване на обжалваното определение не са допуснати посочените в частната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,