Определение № 672 от 30.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 409/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Б. Д.” срещу Определение № 988/21.11.2013г. по ч.гр.д.№ 597/2013г. на ОС Ловеч, с което е потвърдено разпореждането по ч.гр.д.№ 286/2013г. на РС Ловеч за отхвърляне на заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против К. А. А. за парично вземане въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК, произтичащо от договор за ипотечен кредит. С определение № 167 от 18.02.2014г. производството по делото е спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС с Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013г., а след приемането му е възобновено. С частната касационната жалба се иска отмяна на определението и постановяване издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите, свързани с изискуемостта на вземане, произтичащо от банков кредит, чието настъпване е обусловено от настъпването на предварително уговорени определени юридически факти /неплащане за определен период на дължимите погасителни вноски/, както и какви действия следва да предприеме кредиторът, за да удостовери обявяването на длъжника на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и дали уведомяването може да бъде извършено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417,т.2 във вр. с чл.418 и чл.60,ал.2 ЗКИ. Отговор на частната касационна жалба в срока по чл.276 ГПК не е постъпил. Жалбата е подадена в преклузивния срок. Съгласно т.8 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС необжалваеми са въззивните актове, постановявани в заповедното производство, уредено от закона като двуинстанционно и по силата на чл. 274 ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС постановените определения- преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Заповедното производство не е друго производство по смисъла на чл. 274 ал. 3 т. 3 ГПК, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, и няма препращаща разпоредба, по силата на която да се предвижда касационно обжалване. С произнасянето на окръжния съд е изчерпан редът за обжалване и постановеният от него акт е влязъл в сила. Тъй като ВКС само констатира настъпилата необжалваемост, настоящото определение няма да подлежи на обжалване. Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.