Определение № 337 от 20.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1445/2020 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с предл.първо и чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Община Омуртаг против определение № 99/15.05.2020 г. по т.д.№ 1616/2019 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС, в частта му, с която касационната жалба на същата страна против решение № 2684/ 19.11.2018 г. по т.д.№ 4269/2017 г. на Софийски апелативен съд, е оставена без разглеждане, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, в частта й против въззивното решение, с което е обезсилено решение № 1370/10.07.2017 г. по т.д.№ 4973/2016 г. на Софийски градски съд / съответно прекратено производството /, в частта му с която са отхвърлени предявените от Община Омуртаг против „Аквапартньор „ ЕООД частични искове, с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, както следва: за 12 680 лева – неустойка по чл.23 ал.1 от договор № 58-131-СО85-U-02 /22.10.2009 г. за частично неизпълнение на ответника на задълженията му по договора; за 12 680 лева – неустойка по чл.23 ал.2 от същия договор, за лошо и некачествено изпълнение на ответника; 12 6809 лева - неустойка на основание чл.23 ал.3 от същия договор – за неспазен срок на изпълнение от ответника; за 17 320 лева – неустойка на основание чл.23 ал.1 от договор № 58-131-СО85-U-03 /22.10.2009 г., за частично неизпълнение на ответника; за 17 320 лева – неустойка на основание чл.23 ал.2 от този втори договор, за лошо и некачествено изпълнение на задълженията на ответника по същия и за 17 320 лева - неустойка на основание чл.23 ал.3 от този втори договор – за неспазен срок на изпълнение. Жалбоподателят твърди, че предвид взаимната обвързаност на двата договора, респ. взаимообвързаност в изпълнението им, претенциите основани на клаузите на чл.23 от всеки от тях не следва да се разглеждат като самостоятелни искове, в който случай действително цената на същите не надхвърля 20 000 лева, съгласно минимално изискуемия законодателно праг за касационна обжалваемост. Не се оспорва търговския характер на спора. Страната изхожда от предмета на всеки от договорите – „Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в [населено място], обл. Търговище „. Частната жалба е депозирана и срещу определение № 99/15.05.2020 г. по т.д.№ 1616/2019 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС, в частта му, с която е ангажирана отговорността на Община Омуртаг за разноски за производството по чл.288 ГПК. Ответната страна - „ Аквапартньор „ЕООД – оспорва жалбата, като се противопоставя на основанието за сборуване цената на отделните искове, по идентични, като общи основания за претендиране на неустойка, съгласно разпоредбите на чл.23 от всеки от договорите, основания, за преценката на касационната обжалваемост. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ касационното производство, съдебен акт. Частната жалба, в първата й част, е неоснователна. Исковете за претендиране на неустойки за частично неизпълнение, за лошо и некачествено изпълнение и за неспазен срок за изпълнение на възложеното на ответното дружество, се основават на два отделни договора, с различен предмет, доколкото макар обединени под общото възлагане на „Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в [населено място], обл.Търговище„, договор № 58-131-СО85-U-02 /22.10.2009 г. е сключен за възлагането на консултантски услуги, а договор № 58-131-СО85-U-03 /22.10.2009 г. - за проектантски услуги, съобразявайки не наименоването, а съдържанието на чл.2 от всеки от двата договора. Всяка отделна претенция има за предмет различен вид неизпълнение, а всяко идентично по вид неизпълнение е основано поотделно на всеки от договорите, самостоятелни по предмет, съответно съдържание на изпълнението и очакван и преценим резултат. От значение за разграничаване на претенциите, като самостоятелни, е именно предмета на същите, който предпоставя различен обхват на доказването и произнасянето. Обстоятелството, че между двата договора съществува връзка и същите обслужват интереса на възложителя от един и същ обект на възложена техническа помощ, не е от естество да обоснове наличието на общи, обединени по вид неизпълнение претенции, основани едновременно всяка от тях на двата договора. Уточненията по предявените претенции, съобразени от въззивния съд като недостатъчни, за отстраняване нередовностите на исковата молба по тези искове / която преценка е извън обхвата на настоящото произнасяне / - от 02.05.2018 г. и 04.07.2018 г., също са разграничени по всеки от договорите и по всеки вид неизпълнение, т.е. не се касае за такова изменение на претенциите в хода на производството, което да е рефлектирано върху броя и предмета, съответно върху цената на исковете, противно на твърдението на жалбоподателя за наличие на такова, несъобразено от предходния състав. Частната жалба срещу определение № 99/15.05.2020 г. по т.д.№ 1616/2019 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС, в частта му, с която е ангажирана отговорността на Община Омуртаг, за разноски за производството по чл.288 ГПК, е недопустима. Постановеният акт е окончателен и подлежи единствено на изменение по реда на чл. 248 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение