Определение № 3668 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2488/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. С решение № 13 от 4 януари 2024 г., постановено по в.гр.д. № 2803/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив е частично отменено решение № 3567 от 2 август 2023 г., постановено по гр.д. № 5215/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и вместо това е определен режим на лични отношения между детето М. Б. Б. и майката К. В. Я., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя; по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; всяка четна календарна година по време на Коледните празници, от 20:00 ч. на 23-ти декември до 20:00 ч. на 26-ти декември с преспиване; всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните празници от 20:00 ч. на 29-ти декември до 20:00 ч. на 1-ви януари с преспиване; през първата половина на пролетната /Великденска/ ваканция, когато не съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето; на нечетна година детето ще прекарва имените и рождените си дни с майката за времето от 09:00 ч. до 20:00 ч.; всяка календарна година на рождения и имен ден на майката за времето от 09:00 ч. до 20:00 ч. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която майката К. Я. е осъдена да заплаща на дъщеря си чрез нейния баща и законен представител Б. Й. Б. издръжка в размер на 300 лева месечно, считано от 08.04.2022 г. Срещу решението е подадена касационна жалба от К. Я. чрез упълномощения от нея адв. С. Г.. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се, че е нарушен принципът на състезателното начало по чл. 8 ГПК, както и че разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложена неправилно, тъй като не са положени достатъчно усилия да се установи контакт с ответницата. Връчителят не събрал данни, че ответницата не живее на адреса, което се знаело от всички съседи, познати и приятели, включително от ищеца. Последният поддържал с Я. връзка чрез електронна поща, но не я уведомил за воденото срещу нея производство, което било проява на недобросъвестност. По-нататък се твърди, че съдът неправилно определил размера на дължимата издръжка, като не съобразил, че майката има още две деца и към съответния момент получава обезщетение за безработица. Сочи се и че определеният от съда режим на лични контакти не може да се осъществява от майката, която живее в Нидерландия, и се предлага съдът да го измени. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се цитират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът Б. Й. Б., представляван от адв. Н. С., в писмен отговор оспорва касационната жалба. Подадена е и касационна жалба вх. № 4827/08.02.2024 г. от К. Я. чрез особения представител адв. Г. Ч., в която се излагат доводи за неправилност на решението и се иска неговата отмяна. По тази жалба касационният съд няма да се произнася, тъй като с разпореждане на въззивния съд от 15.02.2024 г. адв. Ч. е освободена като особен представител на ответницата Я. поради упълномощаването на адв. Г. като представител на страната. По делото се установява, че страните са родители на детето М. Б. Б., [дата на раждане] в [населено място]. Ответницата има още две по-големи деца, а ищецът няма други деца. Според справки от ТД на НАП, постъпили в първоинстанционното производство, майката К. Я. няма регистрирани трудови договори и притежава един недвижим имот в [населено място], бащата Б. Б. няма регистрирани трудови договори, притежава един недвижим имот в [населено място] и едно МПС. Според приетия в производството социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – С., родителите на детето са разделени. Бащата живее и работи в Германия, а майката има нов партньор, с когото живее в Нидерландия. За М. се грижи нейната баба по бащина линия. Тя задоволява потребностите на детето с финансовата подкрепа на сина си Б.. Желанието на бащата и неговата майка е М. да живее с тях в Германия, където те заедно ще полагат грижи за детето. По думи на бабата на детето Б. имал подходящи жилищни условия и добре платена работа, за да отглежда дъщеря си при него с помощта на бабата по бащина линия. По делото е разпитана като свидетел майката на ищеца, която твърди, че детето М. се родило преждевременно в 7-мия месец, но независимо от това, три дни след изписване на детето от болницата, ответницата заминала за Нидерландия, оставяйки детето в [населено място] при ищеца. На въпрос какво ще стане с детето, майката отвърнала, че не я интересува. Около една година по-късно ищецът заминал първо в Нидерландия, където отново заживял с ответницата, но три месеца по-късно, като се убедил, че тя не се интересува от тяхното дете, заминал да работи в Германия, откъдето се връщал периодично и редовно осигурявал средства за отглеждане на детето в България при бабата по бащина линия. Ищецът ежедневно осъществявал видео-връзка с детето си и се осведомявал за неговите нужди. При посочената фактическа обстановка съдът е стигнал до извод, че най-добрият интерес на детето ще бъде задоволен, ако остане да живее при баща си и на него следва бъде предоставено упражняването на родителските права. Съдът е взел предвид, съгласно изискванията на чл. 127, ал. 2 СК, че единствено бащата на детето, заедно със своята майка, проявява лични грижи за малолетното дете, независимо че работи в Германия. Майката не проявява интерес към детето от раждането му, нито пък осъществява лични отношения с него. За определяне на режима на лични отношения с майката съдът е отчел, че връзката й с детето следва да бъде поддържана, като тя следва да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието му. Съобразени са предписанията на ППВС 1/1974 г., съгласно което съдилищата трябва да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържането на тези отношения като е необходимо определените мерки да не стават допълнителен източник на недоразумения и спорове. Затова съдът е регламентирал режима на контакти с майката не само за всеки месец, както е направила първата инстанция, но и през ваканции, официални и лични празници. На основание чл. 143, ал. 2 СК въззивният съд е определил и издръжка, която майката да плаща на малолетното дете, в размер, съответен на нуждите на детето, като е отчетено, че майката дължи издръжка на други две ненавършили пълнолетие лица, в работоспособна възраст е и липсват данни да страда от заболявания или да е с признат процент временна или трайна неработоспособност. При тези данни касационното обжалване не следва да се допуска поради следното: Съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. В приложеното към касационната жалба изложение не е формулиран нито един въпрос. Възраженията относно неправилното приложение на чл. 47, ал. 6 ГПК и лишаването на страната от възможност за представяне на доказателства представляват оплаквания относно правилността на въззивното решение, а не са такива за очевидна неправилност. Следва да се отбележи, че назначавайки особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, съдът спазва закона, именно осигурявайки възможност за защита на отсъстващата страна. Житейски логично е, че в подобна ситуация тази защита ще бъде в известна степен затруднена, но това не е следствие от порочни действия на съда. Независимо от посоченото, доколкото при спор за родителски права съдът следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, е необходимо да се отбележи, че въззивното решение не страда от пороци, налагащи допускането му до касационно обжалване. При разрешаване на въпроса с предоставяне на упражняването на родителските права е съобразено даденото разрешение в ППВС № 1/1974 г., според което съдът е длъжен да изхожда от обстоятелствата на конкретната ситуация и да държи сметка за интересите на децата (всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание), преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагани грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др. Децата имат интерес родителските права да бъдат предоставени за упражняване на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. В случая по делото се установява, че бащата с помощта на своята майка полага грижите за детето, както и че детето има изградена емоционална връзка както с баща си, така и с баба си; от друга страна, майката се е дезинтересирала от детето непосредствено след раждането му и е осъществявала само спорадични контакти с него през годините. Независимо от това въззивният съд е отчел необходимостта на детето да се даде възможност да общува и с двамата си родители, поради което детайлно е определил режима на лични контакти с майката. Въпрос на лична воля и отговорност е дали майката ще общува с детето си в рамките на този режим, който по никакъв начин не препятства, предвид местоживеенето й в чужбина, контактите да се осъществяват посредством видео връзка или телефонни разговори. По отношение на определената издръжка съдът е изходил от нуждите и интересите на детето, като е отчетено, че майката следва да издържа и други две непълнолетни деца. Същевременно следва да се отбележи, че обстоятелството, че ответницата понастоящем е безработна, не би могло да обуслови присъждане на издръжка в по-нисък размер, доколкото съдът е длъжен да съобрази най-добрия интерес на детето, а майката следва да използва работната си сила, за да осигури необходимите средства за всичките си деца. Накрая, неоснователно е твърдението за очевидна неправилност на обжалваното решение. По това твърдение касаторът заявява съображения във връзка с назначаването на особен представител на ответницата. Сочените съображения са относими към евентуално допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но не сочат порок, който да е ясно установим пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт. С оглед горните изводи, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. На ответника се дължат сторените разноски за правна защита и съдействие в размер на 600 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,