Определение № 135 от 24.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 292/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Постъпила е молба от Гаранционен фонд, чрез редовно упълномощения му процесуален представител, с искане за спиране изпълнението на въззивно решение № 25/15. 02. 2023 г., постановено по в.т.д. № 565/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, с която е отменено постановеното от Старозагорския окръжен съд решение № 260096/17. 03. 2021 г. по т.д. № 64/2019 г. в неговата част, с която исковете на Д. М. И. и на Я. С. И., Н. С. И. и И. С. И. (последните трима чрез тяхната майка и законен представител Д. М. И.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са били отхвърлени за разликата над 50 000 лв. до 125 000 лв. за всеки от тях и вместо това Гаранционен фонд е бил осъден да заплати на ищците допълнително обезщетение от 75 000 лв. за всеки от тях, представляващо разликата между присъденото от първата инстанция до 125 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 13. 05. 2018 г. до окончателното изплащане, и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в неговата част, с която на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от по 50000 лв. на всеки от тях, и на Я. С. И., Н. С. И. и И. С. И. (чрез тяхната майка и законен представител Д. М. И.), са присъдени обезщетения и за имуществени вреди в размер от по 736.72 лв. на всеки от тях, със законните последици по отношение на лихвите и разноските. Срещу въззивното решение в преклузивния срок по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Гаранционен фонд. Към молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК са приложени доказателства за представено с касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и за внасяне по сметката на ВКС за държавни такси в БНБ на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 лв. От счетоводна справка, изготвена от служител в Счетоводния отдел на ВКС, се установява, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят е депозирал обезпечение в размер на 639240,08 лв. Предвид гореизложеното, съдът констатира, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане спиране изпълнението на обжалваното от Гаранционен фонд въззивно решение № 25/15. 02. 2023 г. по в.т.д. № 565/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,