Определение № 60128 от 14.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2593/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. В срока по чл. 248, ал.1 ГПК е постъпила молба от С. В. С., чрез пълномощника му адв. И. К., с която е поискано да бъде допълнено определение № 60081/10.06.2021г., постановено по настоящето дело, като в полза на адв. К. се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА за производството пред ВКС. В установения от закона срок е постъпил отговор от И. С. И., в който е изразено становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: С решение № 544/ 05.05.2020г., постановено по гр. д. № 1094 /2019 г. на Окръжен съд – Варна, въззивният съд е осъдил И. С. И. да заплати на адв. И. К. /процесуален представител на С. В. С./ сумата от 1 645 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл.78,ал.3 вр. чл.38 ЗА. По повод постъпила молба по чл. 248 ГПК, подадена от И. С. И., Окръжен съд- Варна с определение № 260137/10.07. 2020г. е отменил решението в частта му, с която И. С. И. е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на адв. К.. Против определение № 260137 /10.07. 2020г. е постъпила частна жалба от С. В. С.. С определение № 60081/10.06.2021г., постановено по настоящето дело, е отменено определение № 260137 /10.07.2020г. и е оставено без уважение искането на И. С. И. за изменение на решение № 544/05.05.2020 г. по гр. д. № 1094 /2019 г. на ОС- Варна в частта му за разноските. При така установеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По аргумент на противното следва, че в производство, в което не се решава спорът по същество и нямащо самостоятелен характер, а е съпътстващо основния спор, каквото е това по чл. 248 ГПК, разноски не се присъждат. Извод, че производството по чл. 248 ГПК и това по обжалването му по чл. 272, ал.2 ГПК, нямат самостоятелен характер, се налага и от разпоредбата на чл. 248, ал.3 ГПК, предвиждаща, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението по делото. Изложеното налага извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Определението, чието допълване се иска, е постановено в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК относно обжалване на определение по чл. 248 ГПК и не е приключващо такова по смисъла на чл. 81 ГПК, поради което и не се присъждат отделно допълнителни разноски. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение