Определение № 6371 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на “Перфект-2” ЕООД, подадена чрез пълномощник, срещу Определение № 827 от 07.04.2025 г. по адм. дело № 371/2024 г. на Административен съд - Кърджали, с което дружеството е осъдено да заплати допълнително държавна такта в размер на 1650, 00 лв. Частният жалбоподател - “Перфект-2” ЕООД, счита обжалваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и сочи, че Регламент (ЕС)2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24.07.2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд “Убежище, миграция и интеграция”, фонд “Вътрешна сигурност” и Инструмента за финансова подкрепа за управление на границите и визовата политика, не се прилагат за направлението на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) “Заетост и социални иновации”. Въз основа на изложеното счита, че по отношение на проектите, с които се кандидатства за подпомагане по реда на регламента, не се прилагат разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ЗУСЕФСУ), поради което счита, че неправилно първоинстанционният съд е осъдил, дружеството да довнесе държавна такса. Твърди, че административният акт е постановен в процедура, предвидена в Постановление № 114 на МС от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПМС № 144/2022) и в случая ЗУСЕФСУ не намира приложение, тъй като средствата от Механизма за възстановяване нито се предоставят по реда на ЗУСЕФСУ, нито актовете в процедурата за разходването им подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на този закон. Сочи, че в процесния случай не може да се говори и за наличие на материален интерес, тъй като до сключване на договора между УО и избрания бенефициер, не може да бъде определен такъв, доколкото при сключване на договора бенефициерът може да сключи същия само за част от дейностите, като материалният интерес ще възникне едва след постигане на съгласие между страните. Прави искане съдът да отмени обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че пред него е подадена жалба от дружеството “Перфект-2” ЕООД срещу Решение №РД-21-248 от 02.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” 2021 - 2027 г. (ОПРЧР), с което на дружеството е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подадено проектно предложение №BG05SFPR002-1. 012-0321 по процедура чрез подбор BG05SFPR002-1. 012 “Устойчива заетост за хора в неравностойно положение.” С Решение № 709 от 19.03.2025 г. по адм. дело № 371/2024 г., Административен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на “Перфект-2” ЕООД срещу постановения административен акт и същото е осъдено да заплати в полза на административния орган направените в производството разноски. В оспорваното определение, първоинстанционният съд е посочил, че стойността на проектното предложение и в частност стойността на поисканата безвъзмездна финансова помощ (БФП) е в размер на 287 381, 60 лв. и на основание чл. 27, ал. 6, предл. 1-во, изр. 1-во ЗУСЕФСУ, съдът е приел, че дължимата държавна такса е в размер на 1 700, 00 лв. предвид материалния интерес по делото. Посочил е също, че от дружеството е внесена държавна такса в размер на 50, 00 лв., поради което е осъдил “Перфект-2” ЕООД, да довнесе остатъка от дължимата в производството по оспорване на индивидуални административни актове по ЗУСЕФСУ, държавна такса в размер на 1650, 00 лв. Определението е правилно. Съгласно чл. 151, т. 3 АПК към жалбата до съда, с която се оспорва индивидуален административен акт, се прилага документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ, при оспорването на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв. За производства по глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс и за производства по частни жалби пред Върховния административен съд се събира пропорционална такса в размер 10 на сто от дължимата такса по изречение първо, но не по-малко от 100 лв., а за производства по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс се събира половината от дължимата такса по изречение първо, но не по-малко от 100 лв. Видно от административния акт, с който на дружеството е отказано предоставянето на БФП, същият е издаден на основание чл. 38, т. 3 ЗУСЕФСУ, като посочената разпоредба гласи, че в 14-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл. 36, ал. 2 ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициер или не е представил в срок доказателства за това. Следва изрично да се посочи, че доводите на жалбоподателя, че решението на административния орган е постановено в процедура по реда на ПМС № 144/2022, са неоснователни. Както вече беше посочено, индивидуалният административен акт е издаден на основание чл. 38, т. 3 ЗУСЕФСУ, предвид което приложим е именно ЗУСЕФСУ, в който законодателят изрично е уредил въпроса за дължимите държавни такси за оспорване на индивидуални административни актове по този закон, при които е налице и материален интерес. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 6, предл. 1-во, изр. 1-во ЗУСЕФСУ, дружеството дължи довнасяне на сумата в размер на 1650, 00 лв., представляваща държавна такса, по сметката на Административен съд – Кърджали. С оглед изложените по-горе съображения обжалваното определение не страда от сочените в частната жалба пороци, предвид което, като валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение