Решение № 4245 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8284/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. Д. К. от гр. Харманли, чрез адв. Г. Белова, насочена срещу решение № 2586/11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 79/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта, с която исковите претенции на К. са отхвърлени като неоснователни. С обжалваното решение Областна дирекция на МВР – Пазарджик е осъдена да заплати на М. К. сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, свързани със задържането на К. от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пазарджик и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане за 24 часа рег. № 312зз-45/17.05.2024 г. Обезщетение за забава също е присъдено върху уважената част от исковата претенция. В останалата част до пълния претендиран размер от 2 000 лева, ведно с претенцията за забава върху цялата сума, исковете са отхвърлени като неоснователни. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, свързани с претърпените негативни емоции и интензитета на вредите от незаконното му задържане и след това. Сочи, че именно това е повлияло на неправилно определения размер на присъденото обезщетение - в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Жалбата се поддържа в съдебна зала и в писмена защита. Иска се от съда да отмени решението в атакуваната му част и се уважи изцяло предявеният пред първата инстанция иск в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума. Претендират се присъждане на разноски за двете инстанции по представен списък. Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР – Пазарджик не ангажира становище. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди да бъдат определени по справедливост. Предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по предявени от М. Д. К. обективно съединени искове, насочени срещу Областна дирекция на МВР – Пазарджик за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, напрежение, тревожност, злепоставяне на доброто му име, формиране на негативни емоции и възприятия по отношение на органите на МВР, техните правомощия и безнаказаността за действията им при нарушаване правата на гражданите, ведно със законна лихва върху претендирана сума. Претенцията му е свързана със заповед за задържане на лице рег. № 312зз-45/17.05.2024 г. за 24 часа, издадена от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пазарджик, която след съдебно оспорване е била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение № 406 от 23.11.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по адм. д. № 761/2024г. Това е и причината за предявяване от М. К. на иска за претърпени неимуществени вреди - незаконосъобразен административен акт – заповед за задържане рег. № 312зз-45/17.05.2024 г., отменена с влязло в сила съдебно решение. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните, съдът е събрал писмени и гласни доказателства. Решаващият съд е приел фактическата обстановка за изяснена, обсъдил е доказателствената съвкупност комплексно с доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел искът за допустим, като предявен срещу надлежен ответник – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт. Счел е за изпълнено условието по чл. 204, ал. 1 АПК. Посочил е, че вредите се претендират от акт, издаден при упражняване на административна дейност – заповед за задържане, която е отменена по предвидения в закона ред с влязло в сила съдебно решение. По същество, административният съд е преценил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана по основание и частично основателна по размер – до присъдената от него сума в размер на 200 лева. В съдебното решение на Административен съд-Пазарджик са изложени подробни съображения, с които е мотивиран извода на съдебния състав за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Аргументирал се е, че следствие на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане ищецът е претърпял негативни емоции и чувства, като започнал да води по – затворен начин на живот и не е излизал често с приятели. Недоказани според съда са останали твърдените в исковата молба негативни последици от задържането, свързани със стрес, унижение, напрежение, тревожност, злепоставяне на доброто му име, формиране на негативни емоции и възприятия по отношение на органите на МВР, техните правомощия и безнаказаността за действията им при нарушаване правата на гражданите. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на закона и необоснованост при отчитане вида и интензитета на претърпените увреждания и определяне на справедливото за тях обезщетение за неимуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно тази разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл. 1 ЗОДОВ, не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частичната основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от отменената като незаконосъобразна заповед за задържането на М. К., с която му е наложена принудителна административна мярка задържане за срок от 24 часа. Обосновано е прието и наличието на причинна връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и неправомерното задържане. Според нормата на чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Присъденият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде адекватно на обема им, който се измерва чрез интензитета, периода през който са търпени вредите и обективното състояние на засегнатия. Тези обстоятелства не са правилно съобразени от първоинстанционния съд. Видно от приложената по адм. д. № 761/2024г. по писа на Районен съд-Пазарджик заповед за задържане на лице рег. № 312зз-45/17.05.2024 г. е, че М. Д. К. е била задържан от 23.55 часа на дата 17.05.2024г. до 21.50 часа на следващия ден. Това е почти 24 часово задържане. Предметът на засягане с постановения изпълнен административен акт е свободата на придвижване и личният физически интегритет на адресата. Правото на свобода и сигурност е основно човешко право във всяко демократично общество. Макар то да не е абсолютно по своя характер и да подлежи на ограничаване от страна на държавните органи, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека лишаването от свобода е изключение и следва да бъде реализирано единствено в хипотезите, уредени в ЕКПЧ и при стриктното спазване на гаранциите на самата Конвенция. Този висок интензитет на засегнатото право, ведно и с други елементи, като продължителност на срока на задържане в структурите на МВР, интензитета на претърпените болки и страдания, създадения стрес, безпокойство и притеснение следва да намерят отражение при преценката на размера на присъдената от страна на първоинстанционния съд обезвреда. В случая Административен съд-Пазарджик не е съобразил срока на задържане на К., който е почти 24 часа, максималният по закон за този вид заповеди. Неправилен е и извода на съда, че са недоказани негативните последици от задържането, свързани със стрес, унижение, напрежение, тревожност, които е преживял К., както и злепоставяне на доброто му име. От показанията на свидетеля Ч. се установява, че от задържането му за 24 часа и след това М. К. се чувствал унижен, тревожен, притеснен и уплашен. Именно това негово състояние е пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт. Ето защо съдът намира възраженията на касатора за неправилност на присъденото му обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на незаконно задържане от полицейски орган за частично основателни. Настоящият състав на трето отделение на ВАС приема, че присъденият размер от 200 лева (а по сега действащия Закон за въвеждане на еврото в Република България – 102.26 евро) обезщетение за неимуществени вреди е занижен и противоречи на материалноправното разбиране за "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид характера на вредите, свързани с продължителността на търпене на същите - срокът на незаконното задържане на М. Д. К. и всички обсъдени по-горе елементи от значение за правилното определяне на исковата претенция по размер, преживените отрицателни емоции, техният интензитет, касационният състав намира, че обезщетение в размер от 300 евро (586.75 лева) отговаря в по-голяма степен на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът следва да се смята за доказан и на ищеца да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 197.74 евро. В останалата част - за разликата над 300 евро до пълния предявен размер от 1022.58 евро (2000 лева), съдебното решение следва да бъде оставено в сила по съображенията, изложени от административния съд, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло. С оглед на горното съдебното решение на Административен съд-Пазарджик е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на закона и необоснованост при отчитане вида и интензитета на претърпените увреждания и определяне на справедливото за тях обезщетение за неимуществени вреди. Предвид частичното пререшаване на спора по същество, обжалваното решение следва да се отмени частично и по отношение на присъдените разноски. Дължимите разноски следва да бъдат съобразени с разпоредбите на чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ. Проверяваното съдебно решение в частта за присъдената държавна такса от 10 лева е правилно. Дължимите в полза на М. Д. К. съдебни разноски за процесуално представителство пред Административен съд-Пазарджик са в размер на 148.27 евро (290 лева), поради което освен присъдените от първоинстанционния съд 46,53 евро (91 лева), ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително разноски за първата инстанция в размер на 101.74 евро. Дължимите в полза на ОД на МВР-Пазарджик разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство са в размер на 36.30 евро, с оглед на което решението на първата инстанция следва да бъде отменено за разликата над 36.30 евро до присъдените 43.46 евро (85 лева). В касационното производство от страна на касатора са претендирани разноски в размер на 562.42 евро (1100 лева) за адвокатско възнаграждение и внесената държавна такса в размер на 5.11 евро (10 лева). С оглед изхода на спора, съобразно уважената част от иска, дължимите разноски пред ВАС съдът определя в размер на 163.10 евро за адвокатско възнаграждение и пълният размер на държавната такса от 5.11 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: