Определение № 2965 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1686/2025 г.

Образувано е по две частни жалби подадени от Ж. И. С. срещу определение № 11208/31.10.2024 г. постановено по адм. д. № 1539/2024 г. по описа на Административен съд Варна, в частта с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски и определение № 13946/30.12.2024 г. постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на определението в частта на разноските. В частната жалба се твърди неправилност на оспорените определения като постановени в противоречие със закона и фактите по делото. Иска като се установя наличието на мълчалив отказ, респективно основание за завеждане на делото, да се присъдят разноски за първоинстанционното производство. Претендира разноски и за настоящото производство. Ответникът - кметът на община Провадия не изразява становище по частната жалба. Настоящата касационна инстанция, намира частната жалба за подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество са неоснователни. С определение № 11208/31.10.2024 г. постановено по адм. д. № 1539/2024 г. по описа на Административен съд Варна, съдът е оставил без разглеждане жалбата подадена от Ж. И. С., срещу мълчалив отказ на кмета на Община Провадия да се произнесе по заявление вх. № СД 01-105/28.06.2024 г. за наличие или липса на съставен акт за общинска собственост на основание чл. 159, т. 3 и т. 4 АПК, прекратил е производството по адм. д. № 1539/2024г., по описа на Административен съд – Варна и е оставил без уважение искането на Ж. И. С., да бъде осъдена Община Провадия да му заплати сторените в производството разноски в размер на 910,00 /деветстотин и десет/ лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като видно от удостоверение СД 01-106/9//25.07.2024 г. искането на Ж. И. С. за издаване на административен акт е изпълнено. Установява, че за подадената жалба и вмененото на ответника от съда задължение за предоставяне на административната преписка, административният орган е разбрал на 26.07.2024г., тоест удостоверението е издадено ден преди да узнае за образуваното дело, защото жалбата е подадена на 17.07.2024г. директно пред съда. Съдът е посочил, че към момента на подаване на жалбата в съда, административният орган не се е произнесъл по искането, с което е сезиран, съответно жалбата е подадена срещу мълчалив отказ, какъвто е формиран. Едва след подаване на жалбата, административният орган е издал исканото удостоверение, поради което е постигнат целеният правен резултат. Предпоставките за констатиране на правен интерес у жалбоподателя са били налични към датата на подаване на жалбата, но са отпаднали в хода на съдебното производство. Така мотивиран е приел, че с оглед удовлетворената претенция за извършване на заявената услуга по отношение на жалбоподателя, същият няма правен интерес от поддържане на претенцията си и продължаване на делото. По отношение на разноските съдът е посочил, че преценката, която следва да бъде извършена е дали е налице хипотезата на чл. 159, т. 3 АПК, а именно дали е оттеглен актът, което според него е единствената възможност, регламентирана от законодателя в разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК за репариране на разноски. Съставът е мотивирал отхвърлянето на искането за присъждане на разноски с посочване, че оттеглянето е процесуално действие, което е възможно когато органът е направил изрично волеизявление, но не и при мълчанието му. С определение № 13946/30.12.2024 г. постановено по същото дело, съдът е отхвърлил молба, подадена от Ж. И. С., с искане за изменение на определение № 11208/31.10.2024г., постановено по адм. д. № 1539/2024 г. по описа на Административен съд Варна в частта на разноските със мотивите изложени в основания атакуван съдебен акт. Определенията са валидни, допустими и правилни като резултат, но при корекция на мотивите. По делото е безспорно, че заявлението, поставило началото на административното производство, е подадено на 28.06.2024г., а сезиращата съда жалба е входирана на 17.07.2024 г. Не се спори и че на 16.07.2024 г. заявителят е получил писмо № СД01-105/12.07.2024 г. на зам. кмета на община Провадия, адресирано до кмета на [населено място] с копие до Ж. И. С., че с цел уведомяване на заинтересованите лица по започналото административно производство на основание чл. 26 АПК, моли за издаване на служебно удостоверение за наследници. Административния орган е посочил в писмото, че поради необходимостта да се даде възможност на други заинтересовани граждани или организации да се защитят и на основание чл. 57, ал. 5 АПК, удостоверението за наличие/липса на съставен акт за общинска собственост, за гореописаните имоти ще се издаде до един месец от започване на производството. Съгласно чл. 57, ал. 2 АПК, административният акт по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. Според ал. 5 от същата норма, извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Както бе отбелязано заявлението е подадено на 28.06.2024 г. съгласно приложимата хипотеза на чл. 57, ал. 5 АПК срокът за издаване на акта е едномесечен – 28.07.2024 г. Удостоверението е издадено на 25.07.2024г. в предвидения срок. Настоящият състав, с оглед горните установявания и като прецени представените от страните доказателства, намира сезиращата АС Варна жалба за преждевременно подадена. Липсва годен за обжалване мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, поради което е недопустима. В частта, с която жалбата е оставена без разглеждане определение № 11208/31.10.2024 г. постановено по адм. д. № 1539/2024 г. по описа на Административен съд Варна не се атакува, горната установеност обаче е необходима при преценка дължимостта на разноските за първата инстанция в полза на жалбоподателя (настоящ частен такъв). Действително зам. кмета на община Провадия предприема действия по чл. 57, ал. 5 АПК едва с писмо № СД01-105/12.07.2024 г., а именно седем дни след изтичане на срока за произнасяне, за което късно изпратил и писмото. Тези нарушения, сторени от административния орган биха било предмет на контрол по съществото на спора, каквото процесното производство не е. Последното не променя факта на преждевременното подаване на жалбата, с оглед депозирането й след узнаване за предприетите действия, които налагат, продължаване срока за произнасяне до един месец от започване на производството, съобразно чл. 57, ал. 5 АПК. Ако жалбата бе подадена Доколкото в случая жалбата се преценява като недопустима в хипотезата на липсата на годен за обжалване административен акт - липсата на формиран мълчалив, не са налице основания за присъждане на разноски на жалбоподателя по реда на чл.143, ал.2 АПК. Ответникът не е бездействал в законоустановения срок за извършване на исканата услуга, поради което няма как да се приеме, че е станал причина за завеждане на делото. С оглед изложеното определение № 11208/31.10.2024 г. постановено по адм. д. № 1539/2024 г. по описа на Административен съд Варна, в частта с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски и определение № 13946/30.12.2024 г. постановено по същото дело са правилни, поради което следва да бъдат оставени в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение