Определение № 496 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 896/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на Адвокатско дружество „Н.“, с БУЛСТАТ:[ЕИК], представлявано от адв. Н. Б. Н., срещу определение № 147 от 28.02.2023 г. по т. д. № 192/2023 г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба за отмяна: на влязлото в сила определение № 50667 от 14.12.2022 г. по т. д. № 1775/2022 г. на ВКС, І т. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК; както и на решение № 261097 от 08.07.2021 г., постановено по т. д. № 2290/2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 -ти състав, потвърдено с решение № 116 от 22.02.2022 г. по в. т. д. № 1072/2021 г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение на предходен състав на ВКС представлява отказ от правосъдие. Излага аргументи, че постановеното в производство по чл. 288 ГПК определение на ВКС, чиято отмяна се иска, представлява прекратително определение, ползващо се с правните последици на влязло в сила решение, за което не съществува друг път за защита срещу допусната незаконосъобразност при постановяването му, с оглед на което по отношение на същото следва да намери приложение извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила незаконосъобразни актове, регламентирано в глава XXIV от ГПК. При условията на евентуалност сочи, че претендира отмяна на влязлото в сила решение № 261097 от 08.07.2021 г., постановено по т. д. № 2290/2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 -ти състав, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното определение с произтичащите от това последици. Против жалбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна – И. Я. К., чрез процесуален пълномощник, със становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение и неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК определение на предходен състав на ВКС, при спазване на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение състав на I т. о. на ВКС е приел, че молбата за отмяна на определение № 50667 от 14.12.2022 г. по т. д. № 1775/2022 г. на ВКС е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като определението на касационния състав по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, не подлежи на отмяна по реда на глава XXIV ГПК. Допълнително е изложил аргументи, че датата за насрочване на касационното дело за разглеждането му по реда на чл. 288 ГПК в закрито заседание не е свързана с осигуряване правото на защита на страните, а, доколкото определението, с което не се допуска касация, не се съобщава на страните, предварителното определяне на датата на закритото заседание улеснява страните своевременно да проверяват и да узнаят за определението, което би могло да е от значение за срока при искане за отмяна на влязлото в сила решение, като в конкретния случай няма спор, че молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в срок. С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане и направеното при условията на евентуалност искане за отмяна на решение № 261097 от 08.07.2021 г., постановено по т. д. № 2290/2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 -ти състав, потвърдено с решение № 116 от 22.02.2022 г. по в. т. д. № 1072/2021 г. на Софийски апелативен съд, позовавайки се на т. 10 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка, съставът е приел, че в случая молбата на адвокатското дружество не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, защото твърдението в молбата, че поради неспазване на процедурата по призоваване, респ., че не е проведена по надлежния ред в цялост процедурата по обжалване на решенията на СГС и САС, не е обосновано с конкретни факти, сочещи за нарушаване на съответни процесуални правила, които да са лишили молителя от възможност да участва в първоинстанционното или във въззивното производство, още повече, че молителят е участвал в тези производства и в срок е обжалвал както първоинстанционното, така и въззивното решение. Т. е., доколкото в случая молбата за отмяна на влязлото в сила решение „a priori“ не покрива фактическия състав на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, същата се явява недопустима. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Обжалваното определение на друг състав на ВКС, I т. о., е постановено на основание чл. 307 ГПК. Съобразно приетото в съобразителната част по т. 10 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 303 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молба за отмяна; дали подадената молба е редовна. Следователно, и в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВКС следва да извърши проверка относно горепосочените предпоставки. На първо място, атакуваният с молбата за отмяна съдебен акт – определение по чл. 288 ГПК, не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК отмяната е средство за извънреден извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила решения и на други съдебни актове, имащи техните правни последици, на изрично и лимитативно предвидените в посочената разпоредба основания. Определението, чиято отмяна се иска, постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, не се включва в предметния обхват на тези актове. Това определение няма правна характеристика на съдебен акт, с който ВКС се произнася по същество на касационна жалба. Разглежданите в тази фаза на касационното производство въпроси са извън предмета на делото, дейността на ВКС по допускане на касационно обжалване не е решаваща и не влияе върху съдбата на въззивния съдебен акт – в този смисъл и Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/201 0 г. на ОСГТК на ВКС. С определението по допускане на касационно обжалване не се формират изводи по въпроси относно съществото на спора и не се дава разрешение по същество на друго производство. Освен това, с оглед приетото с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС на отмяна подлежат единствено определения за прекратяване на делото поради отказ от иска, каквото не е определението по чл. 288 ГПК. На следващо място, редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, поради което за нея ВКС следи служебно. Преценката за съответствието на изложeните обстоятелства, като конкретни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК е преценка по допустимостта на молбата, а нейната основателност е свързана с доказването на тези факти. В конкретния случай, наведените от частния жалбоподател в молбата му за отмяна твърдения, не са от естество да бъдат подведени за проверка към формално твърдяното (включително в настоящата частна жалба) основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Правилен е изводът на предходния състав на ВКС, че молбата на адвокатското дружество не съдържа никакви конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Липсват каквито и да било конкретни факти за нарушаване на процесуалните правила, довело до лишаване на молителя от възможност да участва в инстанционното разглеждане на спора, още повече, че, както правилно е акцентирал и предходният състав на ВКС, молителят е участвал в тези производства и в срок е обжалвал както първоинстанционното, така и въззивното решение. При дължимата пълна въззивна проверка, настоящият състав констатира, че подадената молба за отмяна е недопустима и законосъобразно е оставена без разглеждане. Съобразно изхода от спора в полза адв. М. О. Л., процесуален представител на насрещната по частната жалба страна, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно ЗА в размер на 400 лв. съгласно чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ бр. 88 от 2022 г.). В частната жалба е инкорпорирана молба по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на определение № 147 от 28.02.2023 г. по т. д. № 192/2023 г. на Върховен касационен съд, по която компетентен да се произнесе е предходният състав на ВКС, постановил определението. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение