Определение № 63 от 28.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6053/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от Б. В. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Х., срещу определение от 21.08.2014г. по ч.гр.д.№9504/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 27.03.2014г. по гр.д.№45997/2013г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба като процесуално недопустима. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба като процесуално недопустима. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател не сочи правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд /ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС, т.1/, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение