Определение № 60181 от 20.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 2099/2020 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх. №337639/15.07.2021г. на Военномедицинска академия („ВМА“), с която се иска да бъде допълнено определение №60378 от 23.06.2021г., постановено по т.д.№2099/2020г. по описа на ВКС, ТК, в частта му за разноските. Твърди се, че касационният състав не се е произнесъл по искането на ответника по касация за присъждане на направените от него разноски, поради което се претендира допълване на постановеното определение и осъждането на касатора „Маимекс Трейдинг“ ЕООД да заплати на молителя направените от „ВМА“ разноски пред ВКС в размер на 4 800лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита пред касационната инстанция. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е представен писмен отговор от касатора „Маимекс Трейдинг“ ЕООД, в който се поддържа, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна, тъй като с отговора на касационната жалба молителят не е представил договор за правна помощ между доверителя и процесуалния му представител. При условията на евентуалност се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение като се излагат доводи за липсата в случая на фактическа и правна сложност на производството по допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: С определение №60378/23.06.2021г., постановено по т.д.№2099/2020г.. на ВКС, ІІ т.о., не е допуснато по касационната жалба на „Маимекс Трейдинг“ ЕООД касационно обжалване на решение №1942 от 29.07.2019г., постановено по в.т.д.№2038/2019г. на САС, ТО, 15 състав. В диспозитива на определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация „ВМА“, направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на направените от него разноски за касационната инстанция, за които ответникът е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, данъчна фактура от 01.06.2020г. за заплащане на възнаграждение в размер на 4 800лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба срещу решението по т.д.№2038/2019г. на САС в размер на 4 800лв. с ДДС и извлечение, установяващо превода на сумата от 4 800лв. на 01.06.2020г. по сметката на адвокатско дружество С.. Настоящият състав намира молбата на „ВМА“ е допустима и частично основателна, тъй като са налице предпоставките по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определението. Касаторът дължи заплащане на направените от ответната страна разноски за касационната инстанция на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК. Неоснователно е възражението на касатора „Маимекс Трейдинг“ ЕООД за недължимост на разноските, поради непредставен от ответника по касация договор за правна защита. С издадената от „ВМА“ фактура за дължимото адвокатско възнаграждение е постигнато съгласие за заплащане на адвокатско възнаграждение (в този смисъл е и практиката на ВКС - определение №183/28.09.2020г. по т.д.№2515/2019 г. на II т. о., определение №759/23.12.2019 г. по ч.т.д.№504/2019г. на II т. о. и др., според която сключването на договор за правна помощ и съдействие с упълномощения по делото адвокат в писмена форма не е условие за действителност на договора и няма пречка той да бъде сключен устно). От съдържанието на доказателствата - фактура за дължимо адвокатско възнаграждение и извлечение от банкова сметка, удостоверяващо постъпване на дължимото възнаграждение по сметката на процесуалния представител - адвокат /конкретно - на адвокатското дружество/, следва извода че ответникът по касация е извършил реално разноски за адвокатско възнаграждение в посочения във фактурата размер. Настоящият състав намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Изготвянето на отговор на касационната жалба на „Маимекс Трейдинг“ ЕООД и в частност на отвогор за липсата на основание за допускане на касационно обжалване с оглед поставените в изложението към касационната жалба два правни въпроси и твърдение за „очевидна неправилност“, в случая обуславя липсата на правна и фактическа сложност на спора пред ВКС по допускане на касационно обжалване по чл.288 ГПК, поради което на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА. Независимо, че предметът на спора е по частичен иск, с оглед разпоредбите на чл.69 и сл.ГПК, цената на иска е в размер на претендираните 26 000лв. На основание чл.7, ал.2, т.4 във връзка с чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът дължи на „ВМА“ разноски в размер на 982.50лв. (3/4 от 1 310лв. - при цена на иска от 26 000лв.), към която сума следва да се прибави 196.50лв. ДДС или общо задължението на касатора за разноските на „ВМА“ пред ВКС е в размер на 1 179лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,