Определение № 976 от 07.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1706/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. М. срещу определение №1834/18.07.2023г. по ч.гр.д.№1725/23г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната й жалба вх.№274119/02.05.23г. срещу определение №262004/24.03.23г. по гр.д.№2228/18г. по описа на Софийски градски съд. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения за неправилно определен от съда предмет на частното производство и направен извод за липса на законова норма, предвиждаща обжалваемост на първоинстанционния съдебен акт. Позовава се в тази връзка на нормата на чл.28 изр.2 КМЧП. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. С атакуваното пред апелативния съд определение Софийски градски съд е докладвал делото с оглед обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения на страните, като в раздел ІІ от определението си, предвид констатирания от състава международен елемент в правоотношението между страните, е изложил мотиви относно приложимото към това правоотношение право, а с диспозитива на съдебния акт е определил като такова, по което ще се преценяват условията за наличие на договор за поръчка за регистрация на дружество на Британските Вирджински острови и доказването на тези условия /чл.93 ал.1 КМЧП и чл.101 КМЧП/ правото на Британските Вирджински острови. За да остави без разглеждане частната жалба на дружеството в несъстоятелност срещу посочената част от така постановения съдебен акт, въззивният състав е приел,че определението на Софийски градски съд, с което е разрешен предварителният въпрос по приложимото към казуса право, не препятства развитието на делото и обжалването му не е предвидено в закона, тъй като касае процесуална дейност на съда, която в случай,че е била опорочена, рефлектира върху правилността, а в някои случаи и върху допустимостта на крайния акт по спора; законосъобразността на такова действие подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол върху акта, с който е дадено разрешението по същество. Поради това съставът е заключил,че липсва процесуална възможност за ревизиране на въпроса за приложимото към отношенията между страните право, каквото е искането на частния жалбоподател. Така постановеното определение е правилно. Определението, с което съдът се произнася по въпроса за материалното право, което възнамерява да приложи, за да разреши повдигнатия пред него правен спор с международен елемент, е необжалваемо. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК на обжалване пред по-горна инстанция подлежат определенията на съда, чиято обжалваемост е изрично предвидена от законодателя, както и тези, за които, макар да липсва конкретна правна норма, която ги определя като обжалваеми, имат преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер. В специалните норми на КМЧП липсва такава, сочеща изрично,че определението, с което се определя кое е приложимото материално право при частноправни отношения /в случая договор/ с международен елемент, подлежи на обжалване. Определението не е и преграждащо развитието на производството, тъй като не засяга упражняването на процесуалните права на страните до извеждането на процеса до неговия край с даване на разрешение по съществото на спора. Следователно по отношение на него са неприложими и двете хипотези на чл.274 ал.1 ГПК. Позоваването в частната жалба на разпоредбата на чл.28 КМЧП, предвиждаща ,че определението на съда, с което се установява наличието или липсата на международна компетентност на съда, пред който е повдигнат за разрешаване спорът, подлежи на въззивно и касационно обжалване, е неоснователно. В случая не се касае до такава дейност на съда.Видно и от систематичното място на нормата, същата е в глава ІІ от КМЧП, уреждаща компетентността на българските съдилища да разгледат и решат съответния спор, каквато съставът на СГС не е отрекъл да притежава, нито с атакуваното определение е излагал нарочни мотиви и диспозитив за обратното. Произнасянето му е изцяло свързано с преценка на разпоредбите на глава Х за материалното право, което следва да бъде приложено за разрешаването на спора, поради което чл.28 КМЧП е неприложим. Като е отказал да разгледа частната жалба срещу определението на СГС в атакуваната му от частния жалбоподател част, Софийски апелативен съд е постановил правилен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение