Решение № 4104 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13453/2020 г.

Решение № 4104 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13453/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. З., чрез пълномощника му адв. А. С., против решение № 199 от 28.09.2020 г., постановено по адм. дело № 204/2020 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 236 от 22.05.2020 г., постановено по преписка № 603/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда - изграждане на изводите му в противоречие с доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелството, че действително касаторът е подал молба за прекратяване на трудовия договор с ответника, но същата е подадена след оказан натиск, осъществен от работодателя, съответно е осъществена дискриминация по признак "увреждане". Иска се отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - КЗД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Б., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а съдебното решене като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - З. А., лично, в качеството си на директор на СУ "Отец Паисий" гр. Кърджали и СУ "Отец Паисий" гр. Кърджали, чрез представляващия училището директор, оспорват касационната жалба като неоснователна. Считат че оспореното решение на Административен съд - Кърджали и това на КЗД са правилни. Не претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против решение № 236/22.05.2020 г., постановено по преписка № 603/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че З. А., в качеството му на директор на СУ "Отец Паисий" не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр спрямо С. З., както и че СУ "Отец Паисий" представлявано от директора, като работодател не е допуснало нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, по отношение С. З. по признака "увреждане". Съдът подробно е обсъдил доказателствата по делото и вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба от З., допълнително уточнена, в която се съдържат твърдения за дискриминация по признак "увреждане" от страна на директора на СУ "Отец Паисий", изразяващи се в уволнението на жалбоподателя, тъй като в училището не искат да имат военно инвалид, принуждаването му да излезе в неплатен отпуск за една година, назначаване на друго лице на щат за военноинвалид, което няма и един ден военна служба. Решаващият съд е проследил проведеното пред КЗД производство и е установил, че жалбата е разгледана от Пети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията. Изискано е становище от ответниците, събрани са доказателства, в това число и гласни в проведените три открити заседания, за които страните са били надлежно призовани и след проучване е изготвен доклад - заключение. Въз основа на данните, по отношение оплакванията за неравно третиране, в оспореното решение КЗД е приела, че жалбоподателят е военноинвалид, но липсва сравнимост с посоченото лице за сравнение - Р. В., тъй като същото не е лице, намиращо се в сходни обстоятелства с жалбоподателя, нито в сравнима ситуация, при което жалбоподателят да е поставен в по-неблагоприятно положение. В. не е назначен на мястото на жалбоподателя. По отношение оплакванията срещу директора на училището, във връзка с разрешаване ползването на неплатен отпуск, същите са приети за недоказани, тъй като жалбоподателя сам е депозирал искане за ползване на неплатен отпуск, а впоследствие и за прекратяване на трудовия договор. Същият, видно от съответната заповед е прекратен на основание чл. 325, т. 1 от КТ, като в рамките на цялото производството не е установено по отношение на жалбоподателя да е било осъществено нежелано поведение, в това число и твърдения тормоз на работното място. Не са установени конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице на основа на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В тази насока са и констатациите на Дирекция "Инспекция по труда" - Кърджали, че жалбоподателят е ползвал всички полагащи му се отпуски, преди да му бъде разрешен неплатен отпуск за периода 15.09.2015 г. до 31.08.2016 г. По тези съображения КЗД е постановила решението си предмет на жалбата пред съда. В рамките на съдебното дирене съдът е установил от представеното ЕP на НЕЛК, че жалбоподателят е с 20 % трайно намалена работоспособност, пожизнено. Според длъжностното разписание на СУ "Отец Паисий", утвърдено от кмета на общината, в сила от 15.09.2006 г., за длъжността възпитател в училището са предвидени 8 щатни бройки, като с трудов договор. от 06.07.2006 г, жалбоподателят е бил назначен в СУ "Отец Паисий" на длъжност възпитател за неопределено време. Видно от приложения трудов договор от 06.07.2006 г., лицето за сравнение е назначено на същата дата като жалбоподателя на длъжността възпитател. Липсва щат за военноинвалиди. На 15.09.2015 г., жалбоподателят е подал молба до директора на училището, за ползване на неплатен отпуск за периода от 15.09.2015 г. до 31.08.2016 г., която е уважена, като със заповед от 15.09.2015 г., издадена от директора на училището му е разрешено ползване на неплатен отпуск, считано от 15.09.2015 г. до 31.08.2016 г. Отпускът е разрешен, след като жалбоподателя е ползвал всички полагаеми платени отпуски. На 07.10.2016 г. същият е депозирал молба с искане за освобождаването му от длъжност, считано от 07.10.2016 г., като със заповед от 07.10.2016 г. на директора на СУ "Отец Паисий" трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните, считано от 07.10.2016 г. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и необходимо съдържание, съобразно изискването на чл. 66 от ЗЗДискр, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение и на материалния закон. Посочил е, че с нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация, според чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Следва да е осъществено неблагоприятно третиране на едно лице или група лица и същото да е извършено съзнателно на основата на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Следва да е налице и причинно-следствена връзка между неравното третиране и осъзнатото прилагане на твърдения защитен признак, в случая "увреждане", т. е. поддържано съзнателно поведение от страна на директора на училището на неравно третиране, в сравнение с останалите служители и то по причина увреждането му. Такова поведение не е установено. Не се установява оспорващия да е третиран по начин, по-малко благоприятен, както в сравнение с лицето Р. В., така и с останалите служители в училището. И жалбоподателя и В. са назначени на свободен щат за длъжността възпитател на една и съща дата, като трудовото правоотношение с жалбоподателя е прекратено на основание подадена от него молба за освобождаване от заеманата длъжност, т. е. опровергани са твърденията, че В. е назначен на работа след неговото освобождаване, както и твърденията, че с прекратяването на правоотношението по отношение него е упражнено неблагоприятно третиране от страна на директора на училището. Съдът е приел, че е правилен и изводът на КЗД за липса на нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр, във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, съгласно която тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация, а според легалното определение на понятието "тормоз", съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В конкретния случай, липсва нежелано поведение от страна на директора на училището, по отношение на З., което да има за цел или резултат накърняване на достойнството му и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Липсват доказателства, за прилагане на каквото и да било нежелано въздействие, принуда или друго поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, което да е имало за цел или резултат накърняване достойнството му и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Съдът е посочил, че е установено от доказателствата, че издадената заповед за ползване на неплатен отпуск за периода от 15.09.2015 г. до 31.08.2016 г. е в отговор на молбата на жалбоподателя от 15.09.2015 г. отправена до директора на училището. Аналогично е и положението с прекратяването на трудовото правоотношение. По тези съображения, съдът е приел, че жалбоподателя не е установил наличие на релевираното нежелано поведение по защитения признак "увреждане", съответно че изводите на КЗД са обосновани, решението е постановено при липса на процесуални нарушение и при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е взел предвид, че касаторът действително е подал молба за прекратяване на трудовия договор с ответника, но това е станал след оказан натиск, съответно е осъществена дискриминация по признак "увреждане". Както в производството пред КЗД, така и в съдебното производство не са посочени и събрани каквито и да са данни и доказателства, които да подкрепят подобно твърдение. С оглед доказателствата по делото, съдът обосновано е приел, че КЗД е осигурила спазването на правата на страните в административното производството, правилно, в изпълнение на правилото на чл. 9 от ЗЗДискр е разпределила доказателствената тежест и правилно е изяснила фактите по делото. Събрани са относимите доказателства, поискани от страните, същите са дали и своите обяснения, данните са обсъдени и изводите на КЗД кореспондират с установеното. Правилно в решението на КЗД е прието, че директорът на СУ "Отец Паисий" не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, спрямо С. З., както и че работодателят СУ "Отец Паисий" не е допуснал нарушение на забраната за дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр, на основата на признак "увреждане". Не е налице и дискриминация под формата на тормоз на основа на признак по чл. 4, ал. 1, който съгласно легалното определение на понятието по § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр представлява такова нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. По делото липсват доказателства, за нежелано поведение основано на признаците по чл. 4, ал. 1, което да е имало за цел или резултат накърняване достойнството на касатора и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Издадената заповед за ползване на неплатен отпуск за периода от 15.09.2015 г. до 31.08.2016 г. от директора на училището е в отговор на молба на З. при липса на данни за принуда за ползване на неплатен отпуск. В този смисъл са и констатациите от направена проверка от Дирекция "Инспекция по труда" - Кърджали. Безспорно е установено, че неплатеният отпуск е ползван от лицето след ползването на всички полагаеми му се отпуски. Категорично е установено и обстоятелството, че след ползване на неплатения отпуск до 31.08.2016 г., касаторът не се е явил на работа, което е принудило администрацията на училището да го покани да представи доказателства за отсъствието си. Същият е представил болничен лист за периода от 01.09.2016 г. до 14.09.2016 г., като отново не се явил на работа на 15.09.2016 г. След покана за представяне на документи за оправдаване на отсъствието същият е подал нова молба за неплатен отпуск, считано от 15.09.2016 г. до 30.09.2016 г., като молбата е подадена до началника на РИО - Кърджали с копие до директора на училището. Отпускът е разрешен, като след изтичането му касаторът отново не се е явил на работа, в периода от 01.10.2016 г. до 07.10.2016 г. Подаването на последната молба за отпуск чрез РИО - Кърджали демонстрира по-скоро опит за натиск над директора за разрешаването на желания отпуск и прави недостоверно твърдението, че молбите за неплатен отпуск за подавани под натиск. По-аналогичен начин липсват доказателства и за оказан натиск върху касатора от страна на директора за подаване на молбата за прекратяване на трудовия договор. Същата е изготвена лично от касатора, като същият не е представил доказателства за оказан натиск, в това число и чрез неговия брат. Последният, действително е присъствал на срещата на касатора с училищното ръководство, проведена след поредното му неявяване на работа, но само е посредничил за провеждането й. Не е установен натиск за подаване на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие между страните. Още по-малко са налице данни твърдяното от касатора нежелано третиране от директора да е свързано със защитения признак "увреждане" и да е налице причинна връзка между тях. Действително по делото има данни за влошени отношения между директора на училището и касатора, но не всеки конфликт и неблагоприятна житейска ситуация представляват дискриминация. Такава е налице, само при неблагоприятно третиране основано на защитен признак, като в случая недоказването на такъв представлява и липса на елемент от фактическия състав на дискриминация, в твърдените й форми. Съдът правилно е установил данните, съответно изводите му са съобразени както със събраните доказателства, в това число и в рамките на съдебното дирене, същите са съобразени и с приложимия материалния закон. Не са налице касационни отменителни основания, постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на КЗД за присъждане на разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като се осъди касатора да заплати. сумата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,