Определение № 770 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 662/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба за допълване постановеното в производството по настоящото дело определение № 674 / 14.11.2012 г., с присъждане на разноски в полза на Р. Ц. Г. – ответна страна по частната касационна жалба на [фирма], оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Претендира се възмездяване на заплатено адвокатско възнаграждение от 900 лв., договорено за изготвяне отговор на частната жалба от противната страна и посочено като разплатено в договора за правна помощ. Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата, поради непредставено от страната доказателство за плащането, вкл. се позовава на това, че приложеният договор за правна помощ, потвърждаващ същото, не е доведен до знанието й. В евентуалност претендира намаляване на подлежащото на възмездяване адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 ГПК, с оглед действителната правна сложност на защитата на страната, като акцентира на нейната еднаквост по съществото на спора, във всяка от съдебните инстанции. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение установи, че молбата е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана за подаването й страна, обуславяща правен интерес. Налице на предпоставките за произнасяне по искането като такова за допълване на определението на съда, на основание чл.248 ГПК. В същото съдът действително е пропуснал да се произнесе по своевременно направено - с отговора на частната жалба - искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал. 3 или ал.4 ГПК. С определение № 832 / 14.12.2012 год. по делото, производството по молбата е спряно до приемане на тълкувателно решение по т.д. № 6 / 2012 год. на ОСГТК, конкретно с оглед отговора на въпрос първи от същото: присъдими ли са разноски по договорено адвокатско възнаграждение, без представяне на доказателства за плащането и как се доказва плащането, чрез нарочен документ или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено / какъвто е настоящия случай /. В същото определение, настоящият състав е изложил съображения за недопустимост на възражението за прекомерност на възнаграждението, на основание чл. 78 ал.5 ГПК, предвид незаявяването му в срок - след депозиране отговора на ответната страна - настоящ молител ,с който е представен и списъка за разноски, вкл. пълномощно с упоменато издължаване на уговореното възнаграждение и до произнасянето на съда по допустимостта на частната жалба / с определение № 674 / 14.11.2012 г. /. Поради това, доводът на [фирма] по приложението на чл. 78 ал.5 ГПК, се явява преклудиран. За въззивната инстанция, администрираща частната жалба, още по – малко за касационната инстанция, разглеждаща същата, не съществува задължение за изпращане препис от отговора на ответната страна и приложенията му - на жалбоподателя. С оглед даденият в ТР № 6 от 06.11.2013 год. по т.д. № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС отговор на релевантния за произнасянето на съда правен въпрос - че вписването за направено плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка – обуславя уважаване на молбата в пълен размер, предвид неблагоприятния за касатора изход по спора - оставяне без разглеждане частната му касационна жалба. Служебно намаляване на възнаграждението, поради прекомерност, съдът не е овластен да извърши, на основание чл. 78 ал.5 ГПК, въпреки основателността на наведените в тази насока мотиви, по арг. от чл.11 на Наредба № 1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл.248 ГПК