Определение № 85 от 03.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 854/2017 г.
ВКСI гражданско отделение03.04.2018 г.докладчик Бранислава Павлова
Диспозитив
Оставя без уважение молбата на Н. А. К. за изменение на решението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 86 от 11.07.2017г. по гр.д.№ 854/2017г. в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на докладчика по делото съдия Бранислава Павлова Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав, че разноските на ответниците по молбата за отмяна се дължат в пълен размер. Независимо че всеки от тях е сключил отделен договор за правна защита с упълномощения адвокат Д. А., той не е защитавал самостоятелни права на всеки от тях. Защитата за всички ответници се свежда до обосноваване на тезата, че не е осъществен фактическият състав на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК, на което основание е поискана отмяна на влезлите в сила решения от молителя Н. А. К.. Затова упълномощеният адвокат е подал един отговор от четири страници за всички ответници, без да прави разграничение за основателността на молбата за отмяна поотделно за всеки ответник, аналогична е била и пледоарията на преупълномощения адвокат при устните състезания. Ето защо при изричното и своевременно направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, възражението на молителя по чл. 78 ал.5 ГПК е основателно и решението следва да се отмени в частта за разноските като такива се присъдят в размер на платеното възнаграждение от ответниците К. В. Х. и М. В. Г., а за процесуалното представителство на останалите ответници, осъществено при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, по отношение на които пълномощникът не е извършвал самостоятелни и отделни процесуални действия, не следва да се заплаща възнаграждение. Съдия-докладчик
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на Н. А. К. за изменение на решението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 86 от 11.07.2017г. по гр.д.№ 854/2017г. в частта за разноските. Молителят счита, че договореното възнаграждение за процесуално представителство на адвокат Д. А. е прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл. 78 ал.5 ГПК. Такова изрично искане е било направено молба, подадена след писмения отговор на ответниците, по която няма произнасяне в решението на Върховния касационен съд при определяне на размера на дължимите разноски за производството по отмяна. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима – подадена е в едномесечния срок от постановяване на решението, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С ТР 6/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК т.3 е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да намали възнаграждението под предвидените в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет /Обн.ДВ бр.64/2004г. / минимални размери. В случая ответниците К. В. Х. и М. В. Г. са заплатили възнаграждение на адв. Д.А. по 500 лв., платено по представените договори за правна защита и съдействие, а процесуалното представителство на останалите ответници по молбата за отмяна е осъществено безплатно на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. При тези данни няма основание да бъде изменено определението за разноските. По молба за отмяна, всеки ответник има право на самостоятелна защита и при упълномощаване на адвокат, независимо от това дали той защитава само него или и останалите ответници, има право да получи платените разноски в пълен размер, когато те не превишават минимума по Наредба №1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет. Когато е осъществено представителство на ответник при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, страната, която дължи разноски трябва да бъде осъдена да ги заплати на адвоката в същия минимален размер. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение