Определение № 21 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 27/2016 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 396/16.11.2015 на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 3568/2015, с което е върната частна жалба вх. № 10530/02.10.2015 срещу определение № 313/17.09.2015 на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 3568/2015, с което е оставена без разглеждане поредната (пета по ред) молба за отмяна на влязло в сила решение. Недоволна от определението е жалбоподателката С. И. М., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че не дължи такса в производството по отмяна на влязло в сила решение, а ако дължи – не й е съобщено определението за продължаването на срока за внасяна на таксата по нейно искане. Ответникът по жалбата СОУ „Г. И.”, Г. О. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно, постановено е от състав на Върховния касационен съд и туря край на производството за отмяна, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че молителката не е внесла дължимата такса по частна жалба вх. № 10530/02.10.2015 в рамките на продължения по нейно искане срок, който съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК тече от изтичането на първоначалния и е изтекъл на 30.10.2015 г. Като разгледа частната жалба, съдът я намира неоснователна. Правилно съдът е приел, че страната, която иска продължаване на определения в закона срок сама следи за това дали е уважена молбата й и с колко е удължен съответния срок. Това задължение произтича от изрично уредено от законодателя правило на чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Като е съобразил изложеното съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение