Определение № 4104 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3003/2023 г.

Настоящето дело е било образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по подадена частна жалба от Л. П. Д. като представител на живущите в ЖСК-жил.блок 38А, к-с Хр.Смирненски, гр.Пловдив, против разпореждане № 1742 от 18.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 652/2023 г. по описа на ОС – Пловдив. С последното е върната подадената от Л. Д. частна жалба против определение № 712/22.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 652/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, постановено в производство по чл. 95 ГПК. С определение № 2471/17.08.2023 г. по настоящето дело № 3003/2023г., касационният съд се е произнесъл по горепосочената частна жалба, като е потвърдил обжалваното разпореждане № 1742/18.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 652/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, и е указал, че така постановеното определение на ВКС не подлежи на обжалване. Подадена е частна жалба (озаглавена частна жалба-2) от Л. П. Д. като представител на живущите в горепосочената ЖСК, срещу постановеното по настоящето дело определение № 2471/17.08.2023 г. на ВКС. По тази подадена частна жалба, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Частната жалба следва да бъде върната като недопустима, тъй като определението на ВКС, срещу което е подадена, не подлежи на обжалване. Съобразно чл.274, ал.2, изр. второ ГПК, на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат определения на ВКС в две хипотези: когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото – т.е. за първи път ВКС прегражда развитието на делото, и когато това обжалване е посочено изрично в закона. Постановеното по настоящето дело определение № 2471/17.08.2023 г. на ВКС не попада в нито една от тези две хипотези, защото с него е осъществен инстанционен контрол върху преграждащо разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, с което възможността за инстанционен контрол спрямо разпореждането на ОС-Пловдив е изчерпана, и последващо обжалване не е изрично предвидено в закона. Определение, с което ВКС се произнася по същество в производство по чл.274, ал. 2 ГПК, е окончателно, независимо дали актът, срещу който е била подадена частната жалба, е с преграждащ характер. Само онези актове на ВКС- определения или разпореждания, с които ВКС прегражда пред себе си производството по делото, могат да се обжалват пред друг тричленен съдебен състав, а настоящият случай не е такъв. Частната жалба е следователно недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на ВКС, и следва да се върне, без по нея да се извършват действия по администриране по чл.275-276 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: