Определение № 2978 от 23.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1676/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „КНН“ ООД /н/ против разпореждане №594/30.04.2025г., постановено по ч.т.д. №21/2025г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което е върната частна жалба вх.№ 2867/02.04.2025г., подадена от „КНН“ ООД /н/ против разпореждане №344/13.03.2025г. по в.ч.т.д. №21/2025г. на Апелативен съд –Пловдив, поради неизпълнение в срок на дадени указания за отстраняване на нередовности. Жалбоподателят твърди, че от 14.12.2023г. дружеството се представлява от своите управители, а не от синдика. Позовава се на вписано по партидата на дружеството в Търговския регистър заличаване на наложения общ запор и възбрана, пристъпване към осребряване и разпределение на имуществото на дружеството, както и ограничаване разпоредителната власт на длъжника. Счита, че неправилно съдът е приел, че искът от името на „КНН“ ООД /н/ е предявен от лице без надлежна представителна власт и това процесуално действие се нуждае от писмено потвърждение пред съда от страна на синдика на дружеството Е. Т., на когото да се изпрати съобщение. Впоследствие неправилно е прекратено производството по т.д.№172/2022г. на Окръжен съд- Пазарджик в частта му по исковете предявени от „КНН“ ООД /н/, тъй като синдикът Е. Т. не е потвърдил процесуалните действия на управителя, респективно на упълномощения от него адвокат в определения от съда срок. Моли да бъде отменено разпореждането за връщане на частната касационна жалба. Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва жалбата, като излага доводи, че е неоснователна. Претендира направените в хода на настоящото производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. С атакуваното разпореждане №594/30.04.2025г., постановено по ч.т.д. №21/2025г. по описа на Апелативен съд- Пловдив е върната частна жалба вх.№ 2867/02.04.2025г., подадена от „КНН“ ООД /н/ против разпореждане №344/13.03.2025г. по в.ч.т.д.№ 21/2025г. на Апелативен съд –Пловдив. Въззивният съд е констатирал, че частната жалба е подадена в срок, но е нередовна. С разпореждане №468/02.04.2025г. жалбата е оставена без движение, а на жалбоподателя са дадени указания за: 1/ представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС за обжалване на разпореждане № 344/13.03.2025г. по в.ч.т.д.№ 21/2025г. на АС- Пловдив; 2/ представяне на препис от частна касационна жалба вх.№ 2867/02.04.2025г. Съдът е определил едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите, като е указал и последиците от неизпълнение. Препис от разпореждането е връчен на „КНН“ ООД /н/ чрез управителя Н. Н. на 15.04.2025г., като в указания срок жалбоподателят не е отстранил констатираните нередовности. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл.275, ал.2, вр. чл.261, т.1 и т.4 ГПК към частната жалба следва да бъдат приложени: 1/ преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна и 2/ документ за внесена държавна такса. При неизпълнение на тези задължения администриращият съд следва да даде указания на жалбоподателя за отстраняване на тези нередовности, като последицата от неизпълнението на указанията е връщане на жалбата /чл.275, ал.2, вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК/. При липсата на спор, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания в срок, правилно е постановено връщане на частната касационна жалба. Изложените доводи относно представителството на дружеството- жалбоподател и незаконосъобразността на обжалваното с върнатата частна жалба разпореждане са неотносими към законосъобразността на обжалвания съдебен акт. По разноските: Като съобрази, че не е внесена дължимата държавна такса за частната жалба в размер на 15 лева, настоящият състав счита, че по реда на чл.77 ГПК следва да бъде осъден жалбоподателят да я плати по сметка на ВКС. На ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева- юриск.възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд