Определение № 1413 от 12.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2379/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Х. В. и С. В., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 569/24.02.2025 г., с присъждане в полза на страната разноски за касационна инстанция, предвид недопускането обжалването по касационната жалба на насрещната страна - И. М., С. М. и В. М. против решение № 191/27.06.2024г. по т.д.№ 149/2024 г. на Апелативен съд – Варна. Молителите се позовават на приключило успешно за защитата им касационно производство. Претендират присъждане на договореното и заплатено на процесуалния му представител възнаграждение от по 3000 лева. Ответната страна не депозира отговор на молбата. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 2379/2024 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на И. М., С. М. и В. М. против решение № 191/27.06.2024 г. по т.д.№ 149/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260000/09.01.2024г. по т.д.№ 134/2020г. на Окръжен съд Варна. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касаторите против „Диа Строй„ЕООД, Х. В. и С. В. искове, в условията на евентуалност, с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД / главен / и чл. 135, ал. 3 ЗЗД / евентуален /, за обявяване за относително недействителна спрямо ищците сключената между ответниците покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 171, том ІІІ, рег. № 5449, дело 503 от 2019г. на Нотариус Д. С., рег. № 192. С определение № 569/24.02.2025 г. по т.д. № 2379/2024г. на ВКС, І т.о. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по претенцията на Х. В. и С. В., за възмездяване на сторените от тях разноски. Молбата е основателна. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно – с отговора на касационната жалба. Ведно с него са представени и доказателства за сторване на разноските – два броя договори за правна защита и съдействие от 02.10.2024г., в чл. III от които е уговорено възнаграждение в размер на 3000 лева, платено в брой към момента на сключване на договора. Съобразно тези обстоятелства настоящият състав приема представените доказателства за изпълващи изискванията на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Договорите за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г. имат характер на разписка и установяват заплащане на договореното възнаграждение в брой. Не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение