Определение № 50019 от 11.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 2192/2021 г.

Производството е по чл. 251 ГПК, образувано по молба на ищцата К. К. за тълкуване в частта за разноските на постановеното по делото определение, с което по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване по подадената от ищците жалба. Ответникът Сдружение“НББАЗ“ не изразява становище. Искането е неоснователно. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение ищците са осъдени да заплатят на ответника СНББАЗ разноски в размер на 14 880 лв., определени съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК пропорционално на отхвърлената част от исковете съобразно предмета на касационното производство. С определение от 24.11.2023 г. е оставено без уважение искането на ищците за изменение в частта за разноските на определението по чл. 288 ГПК. В молбата за тълкуване се поддържа, че от определението по чл. 288 ГПК не може да се направи извод за разпределението на сумата спрямо всеки от ищците конкретно спрямо предмета на касационно обжалване и се иска разноските да бъдат определени поотделно за всеки ищец. Съгласно чл. 251, ал. 1 ГПК на тълкуване подлежат неясните съдебни решения. Предпоставка за извършване на тълкуването е наличието на неяснота в решението, и то в неговата разпоредителна част, а не в мотивите. В разглеждания случай подобна неяснота не е налице, доколкото съдържащото се в определението по чл. 288 ГПК постановление относно за възлагане на разноските в тежест на ищците е напълно ясно и не поражда съмнения относно смисъла си. Позоваването на изложените в мотивите на определението по чл. 248 ГПК, както и това по чл. 248 ГПК, съображения за пропорционално присъждане на разноските съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК не обосновава различен извод, доколкото същото се отнася до разпределението на отговорността за разноски между насрещните страни, а не между самите ищци. С тези мотиви съдът