Определение № 1025 от 05.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 766/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Д. В. И., чрез адв. И. И., за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 167/01.11.2024 г. по възз. гр. д. № 208/2024 г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която молителката е осъдена на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД да заплати на П. Д. Х. обезщетение в размер на сумата 10 157,78 лв., ведно със законната лихва от 02.11.2022 г. Срещу въззивното решение Д. И. е подала в срок касационна жалба, която е в процес на администриране. Молителката не е внесла по специалната сметка на ВКС изискуемото се съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК обезпечение в размер на присъдената сума. Направила е искане спирането на изпълнението на посоченото въззивно решение да се допусне без внасяне на следващата се парична сума. Изложени са доводи, че в хода на първоинстанционното производство е налице допуснато по молба на ищеца обезпечение на иска – първоначално чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ответницата Д.И., а впоследствие (по искане на ответницата) – възбраната е заменена (определение №955/20.02.2025 г. по гр.д. № 2334/2022 г. на ОС – Варна) с нова обезпечителна мярка - залог в пари в полза на ищеца, като по сметка на ОС – Варна е внесена сумата 99 548,51 лв., колкото е цената на предявения иск. Върховният касационен съд в настоящия си състав, след преценка на молбата и представените доказателства, намира, че искането за спиране изпълнението на въззивното решение не може да бъде уважено без молителката да внесе по сметката на ВКС дължимото по чл. 282 ал. 2 т. 1 ГПК обезпечение в размер на сумата 10 157,78 лв., за която е постановен осъдителен диспозитив. Поради това, на молителката следва да се определи едноседмичен срок за внасяне на посочената сума. Това е така, защото произнасянето по направено на основание чл. 282 ГПК искане е обусловено от формалното наличие на изрично въведените в закона предпоставки. Съгласно нормата на чл. 282 ал. 2 т. 1 от ГПК – единствената възможност, при която касационният съд, по искане на страната може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане, при наличие на подадена в срок касационна жалба, е при надлежно представено обезпечение в размер на присъдената сума. Наличието на допуснати обезпечения във връзка с други производства са ирелевантни, защото те обезпечават други права и за тях съществува друг ред, по който подлежат на замяна или отмяна. Целта на обезпечението в производството по чл. 282, ал. 2 ГПК е конкретна - да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Касае се за изрично изискване на процесуалния закон, целящо охрана на интереса на другата страна, в чиято полза е налице постановеното невлязло в сила въззивно решение, за постигането на която цел е предвиден специален процесуален ред. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение