Решение № 12905 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15952/2011 г.

Решение № 12905 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15952/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Васков Георгиев от гр. Плевен, подадена чрез процесуалния представител адв. Иван Иванов, срещу Решение № 461 от 08.11.2011 г. по адм. дело № 637 по описа за 2010 г. на Великотърновския административен съд, втори състав, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 151000321/17.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № 315/22.07.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП част. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, моли да бъде отменено решението на АС - Велико Търново и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в писмен отговор от 07.12.2011 г. и в съдебно заседание, чрез юрк. Калчев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: Производството пред Великотърновския административен съд е започнало по жалбата на Красимир Георгиев против Ревизионен акт № 151000321/17.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № 315/22.07.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП част, с който по реда на чл. 122 ДОПК, са му установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 8 728,40 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 76 516,50 лв. и лихви в размер на 20 559,77 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 9248,03 лв. и лихви в размер на 1090,13 лв. Процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и е с обхват 01.01.2003 г. - 31.12.2008 г. За да преминат към облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като е установено, че разходите, извършени от Красимир Георгиев превишават получените от него средства съответно с 39 018,50 лв. за 2006 г., с 319 828 лв. за 2007 г. и с 92 468 лв. за 2008 г., които суми органът по приходите е приел, че представляват доходи с недоказан произход. Във връзка с това за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. са определени данъчни основи в размера на констатираните превишения, което съответства на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, определен на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съгласно Заповед за определяне на компетентен орган № К 1000321-1/11.05.2010 г., отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 - чл. 120 от ДОПК. Приети са за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на РА, както и за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията, като съдът е изложил подробни съображения в тази насока. При извършване на ревизията във връзка с Искане за представяне на документи и писмени обяснения във връзка със счетоводна и търговска документация на ЕТ "Краси Комерс - К. Георгиев" за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. е представен отговор от Красимир Георгиев от 10.11.2009 г., според които същият не е извършвал дейност като едноличен търговец през 2003 г., няма получени заеми и кредити през същия период, работил е по трудово правоотношение в "Мрежи високо напрежение - Електропреносен район Плевен" и наличните му парични средства към 01.01.2003 г. възлизат на 2 000 лв. Представен е също Договор за дарение от 01.07.2003 г., съгласно който майката на жалбоподателя Любка Йосифова му дарява 20 000 лева. След извършена насрещна проверка на Йосифова, органите по приходите са приели за доказано, че жалбоподателят е получил твърдяното дарение. В писмените си обяснения жалбоподателят е посочил, че през 2003 г. е придобил само един недвижим имот в гр. Плевен, ул. "Рига" № 14, ет. 1, ап. 1, който е дарен на него и сестра му от техните родители. Впоследствие жалбоподателят е дал нови писмени обяснения, като е представил и копия на служебни бележки за получени доходи, годишна данъчна декларация за 2004 г., 2005 г. и 2008 г., нотариални актове, договор за покупко-продажба на лек автомобил, договори за заем, договор за банков кредит, форми за изплащане на печалби от Еврофутбол, декларация със съгласие за разкриване на банкова тайна, справки и други. К. Георгиев е декларирал, че не е извършвал дейност като едноличен търговец през периода 2004 г. - 2008 г. За същия период, според представените служебни бележки, е придобил доходи от трудови правоотношения за 2004 г. и 2005 г. и доходи от извънтрудови правоотношения от извършване на услуги с личен труд за 2004 г., 2005 г., 2007 г. и 2008 г. Жалбоподателят е посочил, че е получил парични средства по договор за банков кредит от 14.11.2007 г. с ТБ "Инвестбанк" АД в размер на 200 000 евро, заеми от трети лица както следва: от Васко Костадинов Георгиев /баща на жалбоподателя/ - 6 000 лв. На 05.07.2007 г. и 12 000 лв. на 18.02.2008 г., Григор Цветков Иванов - 55 000 лв. на 15.11.2007 г., Любка Дакова Йосифова - 50 000 лв. на 23.11.2006 г., Александър Иванов Попов - 200 000 лева на 30.01.2006 г., както и печалби от Еврофутбол общо в размер на 63 489,69 лв., получени през 2007 г. С ревизионния акт, в резултат на извършени проверки, е прието за доказано, че жалбоподателят е получил заеми от Григор Иванов, Васко Георгиев и Любка Йосифова в посочените по-горе размери. Пред административния съд жалбоподателят е поддържал, че през ревизираните периоди е разполагал със суми, взети на заем от Ал. Попов, ползвал е банкови кредити във връзка със закупуването на недвижими имоти през 2007 г., както и му е била изплащана печалба от "Еврофутбол" ООД. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е имала задача да изчисли размера на данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ на жалбоподателя за ревизираните периоди, като се съобрази с различните варианти в зависимост от възраженията на жалбоподателя. Съдът е приел за недоказани твърденията на Георгиев за наличието на разполагаеми парични средства в размер на 200 000 лв., получени чрез заем от Александър Иванов Попов. В тази връзка съдът е обсъдил приложените по делото Договор за заем от 30.01.2006 г., съгласно който Попов предоставя на ревизираното лице заем в размер на 200 000 лв. за срок до 30.01.2010 г. срещу възнаграждение в размер на 2 000 лв. и два броя разписки, според които заемът е предаден на 30.01.2006 г., а на 10.03.2009 г. жалбоподателят е изплатил на А. Попов сумата от 202 000 лв. Във връзка с доказване на произхода на представените заемни средства от Попов по делото са приложени и обсъдени от съда Договор за отговорно пазене от 14.11.2005 г., според който Арон Езра, гражданин на Израел, оставя на отговорно пазене на А. Попов сумата от 2 250 000 евро за срок до 31.12.2009 г. За удостоверяване на това твърдение са представени и 4 броя валутни митнически декларации за декларирани от А. Попов суми при влизане в страната през 2000 г. и 2001 г. С възражението срещу РД е представен и Запис на заповед, издаден в гр. София на 30.01.2006 г., съгласно който К. Георгиев се задължава при предявяване на заповедта да плати без протест и разноски на А. Попов сумата от 200 000 лв., като върху заповедта е отбелязано, че на 10.03.2009 г. са платени 202 000 лв. Представените договор и разписка, подписани от посочените лица, са оспорени от ответника по отношение на тяхната автентичност, като в откритото производство по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдът е допуснал до разпит като свидетел А. И. Попов. Въз основа на събраните доказателства /документи и свидетелски показания/, съдът е обосновал извод, че липсват годни доказателства за реално получен от жалбоподателя заем в размер на 200 000 лв. Наред с това съдът е посочил, че след като задължението е погасено към 11.03.2009 г., т. е. това е ставало със средства, придобити от жалбоподателя през ревизираните периоди 2006 г. - 2008 г., като по делото липсват данни лицето да е получило такава сума и съответно с нея да е погасен към м. 03.2009 г. получения заем. Съдът е отчел и обстоятелството, че за същия период от време Георгиев е погасявал и банков кредит в размер на 200 000 евро по договор за банков кредит с ТБ "Инвест банк" АД, който кредит е използвал за закупуване на недвижими имоти. По отношение на придобитите недвижими имоти в гр. София, по нотариалния акт № 61/15.11.2007 г. е установено, че сумата от 56 100 евро е заплатена в брой от Красимир Георгиев на продавача преди подписване на акта, а остатъкът от 76 900 евро ще бъде платен от купувача чрез банков кредит, който му е отпуснат по договор за банков кредит от 14.11.2007 г. от ТБ "Инвестбанк" АД. По нотариален акт № 62/15.11.2007 г., К. Георгиев е закупил от Валерий Николаев Русков апартамент за сумата от 213 000 евро. И при тази покупко-продажба, продавачът и купувачът са направили изявление пред нотариуса при изповядване на сделката, че 89 900 евро са платени в брой преди подписване на нотариалния акт, а остатъкът от 123 100 евро ще бъде платен от купувача чрез банков кредит, отпуснат по договор за банков кредит от 14.11.2007 г. от ТБ "Инвестбанк" АД. По делото са приложени банкови извлечения от ТБ "Инвестбанк" АД, въз основа на които съдът е установил, че на 26.11.2007 г. на К. Георгиев е отпуснат банков кредит в размер на 200 000 евро, които на същата дата са преведени на продавача. По делото е представено решение по гр. д. № 10026/2010 г. по описа на СГС, от което е видно, че съдът е приел за установено между страните по договора, че действителната продажна цена по нотариалния акт № 61/15.11.2007 г. по н. д. № 434/2007 г. е в размер на 76 000 евро, както и действителната продажна цена по нотариален акт № 62/15.11.2007 г. по н. д. № 435/2007 г. е в размер на 123 000 евро. Това е и сумата която е установено жалбоподателят да е заплатил за получените недвижими имоти. Съдът е приел, че действително имотите са закупени със средства, получени от сключения договор за банков кредит. От фактическа страна това обаче според съда не променя изводите за наличие на средства за жалбоподателя, които да са били използвани за погасяването на банковия кредит, за живот и издръжка на жалбоподателя. На следващо място административният съд е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя за изплатени печалби от Еврофутбол в общ размер на 63 489,69 лв. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно утвърдените от Държавната комисия по хазарта към МФ "Задължителни игрални условия и правила за провеждане на игри, организирани от "Еврофутбол" ООД със залагания върху резултати от спортни състезания", печалбите на участниците в игрите се изплащат в срок до 60 дни от деня, следващ провеждането на съответния тираж, като печалби до 2 000 лв. се изплащат по касов път, във всеки букмейкърски пункт, срещу представяне на оригинална квитанция за потвърждение на залог. Печалбите над 2 000 лв. се изплащат от обслужващата дейността на "Еврофутбол" ООД банка - "Юробанк И Еф Джи България" АД срещу представяне от лицето на "Искова форма", която може да се разпечата от всеки букмейкърски пункт срещу представяне на квитанция за потвърждение на залог. Лицето, предоставило "форма изплащане" в този случай задължително се идентифицира. Установено е, че на К. Георгиев не са изплащани печалби от "Еврофутбол" ООД в размер над 2 000 лв. през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. Представените от жалбоподателя 56 бр. "форма изплащане" не надвишават сумата от 2 000 лв., поради което, с оглед гореизложеното, липсва задължение за идентифициране на лицето, на което същите са изплатени. Освен това, признаването на печалби от Еврофутбол без липса на данни за конкретния им получател, според съда би създало предпоставка едни и същи "форма изплащане" да бъдат използвани многократно и от различни лица за удостоверяване на нереално получени парични суми с цел доказване произхода на средствата им. Наред с това е констатирано от съда, че част от представените форми за плащане, чрез които се обосновават твърдения за получени суми, се опровергават и от други доказателства. При така очертаната фактическа обстановка съдът е приел за недоказано, че средствата на жалбоподателя за ревизираните периоди, за които са определени данъчни задължения, са получени именно по твърдяния от него начин, поради което законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основание за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. Въз основа на правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за неоснователност на жалбата против съставения РА. Пред административния съд, както и пред ВАС жалбоподателят навежда доводи за нищожност на РА, поради липса на компетентност на органите възложили ревизията и участвали в ревизионното производство. Тези възражения са неоснователни. Видно от приложената административна преписка, ЗВР № 900801 от 03.11.2009 г., както и ЗВР № 900806/06.11.2009 г. и ЗВР № 900875/27.11.2009 г. са издадени от Йонка Йосифова Кръстева, началник сектор "РП" при ТД на НАП гр. Плевен на основание Заповед № 9194/02.11.2009 г., поради отсъствие на Валентин Александров Недялков /вж. молба за отпуск и заповед за командировка на стр. 158-159 от делото/. Изменящите заповеди за възлагане на ревизията № 1000025/08.01.2010 г., № 1000321/15.02.2010 г., № 1000278/09.02.2010 г., както и ЗОКО № К 1000321-1/11.05.2010 г. са издадени от Валентин Александров Недялков. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Видно от т. I на Заповед № 9669/27.10.2008 г. /л. 129 п. 1А/ директорът на ТД на НАП гр. Плевен е определил лицата, които могат за издават заповеди за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, а именно: Елизабета Кирилова Каменова - началник отдел "Контрол" в ТД на НАП Плевен, Валентин Александров Недялков - началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП - Плевен и Йонка Йосифова Кирилова - също началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП - Плевен. С цитираната заповед е отменена заповед № 01-01-06/03.01.2006 г. на Директора на ТД на НАП - Плевен, като неоснователно е позоваването в касационната жалба на решение на ВАС № 6038 от 10.05.2010 г. по адм. дело № 12223/2009 г., касаещо отменената заповед. Не е налице основание Заповед № 9669/27.10.2008 г. да бъде тълкувана волята на упълномощителя по отношение на възложените функции на лицата по т. I от заповедта в смисъл, че след като отсъства Е. Каменова, същата следва да бъде замествана от В. Недялков, а при негово отсъствие да бъде заместван съответно от Йонка Кръстева. Настоящият касационен състав намира, че лицата, посочени в т. I от заповедта, са упълномощени на самостоятелно основание да издават заповеди за възлагане на ревизии. Дори и да бъде възприета обратната теза, поддържана от касатора, с оглед приложените по делото доказателства, а именно Заповед № 9194/02.11.2009 г., Заповед № 101160/27.11.2009 г. и Заповед № 10069/25.11.2009 г., безспорно е видно, че към 03.11.2009 г., 06.11.2009 г. и 27.11.2009 г. Йонка Кръстева е компетентен орган по приходите да издаде процесните ЗВР. По изложените съображения, обоснован е изводът на съда, че процесната ревизия е възложена от компетентен орган, съответно и РА е валиден и не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност. ВАС намира за неоснователно възражението на касатора за допуснато процесуално нарушение в хода на ревизията, изразяващо се в липса на уведомление по чл. 124 ДОПК и съответното му връчване. От данните по делото е видно, че в папка 1, стр. 190 се намира уведомление изх. № 1609 от 02.03.2010 г. до Красимир Георгиев, с което същият е уведомен, за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху доходите за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2008 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Съгласно приложен към преписката Протокол № 1000321 от 04.03.2010 г. /стр. 188, 189/, упълномощеното от Георгиев лице Любка Йосифова е отказала да получи изготвеното уведомление, т. е. органът по приходите е спазил процедурата по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Посочената норма изисква, когато данъчният орган установи, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, той да уведоми данъчния субект, че ще определи данъчната основа по реда на чл. 122 и сл. и да му определи срок за представяне на документи и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни. Тази процесуална норма е гаранция за правото на защита на данъчния субект, който от самото начало на данъчния процес следва да бъде наясно за начина на определяне на данъчната основа, за да може да вземе становище и да представя доказателства. Критерият дали нарушението на тази норма представлява съществено процесуално нарушение е дали като цяло в хода на данъчния процес във всичките му фази е нарушено правото на защита на ревизираното лице. С оглед на този критерий, се налага изводът, че доколкото след връчване на РД и РА в административната и съдебна фаза на процеса касаторът е имал възможност да вземе становище и да представя доказателства, той е бил наясно относно мотивите за определяне на данъчните му задължения по посочения особен ред и е можел да се защитава против тези мотиви. Следва да се отбележи, че дори да липсва такова уведомление до жалбоподателя, това не представлява съществено процесуално нарушение, водещо автоматично до отмяната на ревизионния акт, като незаконосъобразен. ДОПК не предвижда правни последици от неизпълнението на задължението по чл. 124, ал. 1 от същия, когато органите по приходите не уведомят задълженото лице, че ревизионния акт ще се издава по реда на чл. 122 от ДОПК. Само по себе си, това неуведомяване не прекратява възможността за по-нататъшна защита на ревизираното лице по административен и съдебен ред, чрез ангажирането на съответните доказателства. По делото е безспорно установено, че по отношение на Красимир Георгиев е констатирано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което данъчните задължения на лицето правилно са определени при условията на чл. 122 - 124 ДОПК. В производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е оборима и доказателствената тежест се носи от ревизираното лице. Жалбоподателят не е оборил с относимите доказателства фактическите констатации на органа по приходите в обжалвания ревизионен акт, издаден на основание извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, поради което съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК същите се считат за верни. Не могат да бъдат опровергани изводите на съда за законосъобразност на процесния РА и чрез представените пред касационната инстанция в с. з. мотиви към присъда по НОХД № С-69/2011 г. на СГС, НО, 31 състав, във връзка с повдигнато обвинение срещу Красимир Георгиев за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, алт. 2 НК. Настоящият касационен състав не е обвързан от мотивите на тази присъда, тъй като липсват данни същата да е влязла в сила, а и същите не се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС източник на силата на пресъдено нещо е само диспозитивът на съдебното решение, а не и неговите мотиви. Административният съд е извършил съвкупна преценка на всички представени доказателства в това число и свидетелски показания и обосновано е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя за получен от него заем в размер на 200 000 лв. от Александър Илиев Попов. В тази връзка съдът е изложил задълбочени и подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло. Относно размера на разходите за закупуване на недвижими имоти, посочени в НА № 61 и № 62 от 15.11.2007 г., касаторът поддържа, че предвид представеното по делото решение по гр. д. № 10026/2010 г. по описа на СГС, съдът необосновано не е приспаднал сумата от 146 000 евро и съответно не е възприел заключението на ССЕ във варианта, в който е изключена като разход тази сума. Следва да се отбележи, че с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, като в случая съдът е изложил аргументи защо не възприема заключението в нито един от посочените варианти и законосъобразно е отхвърлил жалбата като неоснователна в тази част. Правилно административният съд е приел за недоказани твърденията на касатора за получени от него печалби от Еврофутбол през 2007 г. в размер на 63 489,69 лв., въз основа на представените в хода на ревизията 56 бр. "форма изплащане". Съдът е преценил поотделно и в тяхната съвкупност приложените доказателства. Фактическите констатации на оспорения РА в тази част не са оборени и чрез показанията на разпитания свидетел Блъсков - букмейкър в Еврофутбол. Неоснователно жалбоподателят се позовава на тези показания, които са общи, неконкретни и от тях става ясно само, че по принцип Георгиев участвал в игрите на Еврофутбол, но липсват данни за вложените и печелените суми. Още повече, че свидетелят е посочил, че само няколко форми - изплащане са осребрени в неговия букмейкърски пункт. Освен това, според константната практика на ВАС по аналогични спорове съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Раздел III "Изплащане на печалбите" от Правила за провеждане на игрите със залагания върху резултати от спортни състезания, организирани от "ЕВРОФУТБОЛ" ООД, за залозите, осъществени чрез терминал, печалбите се изплащат при представяне на оригинална квитанция за потвърждение на залог, издадена от централизираната компютърна система на "ЕВРОФУТБОЛ" ООД, като печалбите в размер до 2000 лв. се изплащат във всеки букмейкърски пункт и в ЦОТ на "ЕВРОФУТБОЛ" ООД след получаването на резултатите от всички състезания, включени в предвиждането на участника. В чл. 7, ал. 2 от посочените правила пък е посочено съдържанието на цитираната квитанция, което не включва иманета на участника, който прави съответния залог. Видно от съдържанието на цитираните текстове квитанцията за потвърждение на залога по своята правна същност представлява ценна книга на приносител, т. е. няма посочване на името на титуляра на правата по нея. Доказателства за притежаването на такива квитанции от страна на жалбоподателя не са ангажирани. При това положение обосновано органите по приходите са приели за недоказани твърденията на жалбоподателя за получените печалби, поради което сумите не са приети като източник на средства. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход основателно се явява искането, направено от процесуалния представител на Д "ОУИ" за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което настоящата инстанция присъжда такова на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,